Ана Гиздова, това име е известно на всеки брациговец. Тя е жената, която започва да бродира знамето за въстанието през 1876 г. Но то избухва преждевременно и вместо със златна свила е довършено със златна боя от архитекта – първомайстор Иван Боянин.
Как се появява тя в Брацигово? Не е местна и освен името ѝ днес малко хора знаят нейната история.
Годината на раждането ѝ не е ясна и до днес. Когато идва в Брацигово през 1870 г., поканена вероятно от първенците на селото, защото те са плащали заплатите на даскалите, тя е над двадесетгодишна. Избрана е, защото в селото се създава девическа паралелка. Избрана е заради образованието си. Родена е в Пазарджик в занаятчийско семейство, а желанието ѝ да се изучи я отвежда в Стара Загора. Там вече съществува основаното през 1861 г. от американски мисионери Девическо училище.
Американските мисионери
Макар и много отдалечени в географско отношение от българскте земи, Съединените американски щати от средата на ХIХ век до 40-те години на ХХ век развиват твърде значма образователна дейност сред нашия народ. Първоначално работата на амеркански мисионери е била свързана с превежднето и разпрострнението на Евангелията и Стария завет на говоримия български език, като лингвистите доктор Елия Ригс и доктор Албърт Лонг заедно със самоковците Константин Фотинов и Христодул Костович, към които се включва и Петко Славейков, правят първия цялостен превод на Библията на съвременен бългрски език и я издават в Цариград през 1871 година, поставяйки с нея основите на новобългарския книжовен език.
По същото време се създават и първите амрикански учебни зведения по нашите земи. Това са създаденият през 1853 година в Цариград Робърт колеж, създаденият през 1871 година отново в Цариград Американски девически колеж, основаното през 1860 година американско мъжко училище в Пловдив и основаното през 1861 година в Стара Загора амерканско девическо училище, които през 1869-1870 година биват преместени в Самоков.
Под една или друга форма тези образователни заведения продължават да съществуват и в условията на Свободна България, като до 20-те години на ХХ век у нас се създават и редица други американски училища.
Елия Ригс и доктор Албърт Лонг са посещавали Татар Пазарджик, Брацигово, Пещера и Батак. В Пазарджик д-р Лонг изгражда къща, която се превръща в училище и болница. Днес на нейно място съществува сградата на сдружение „Човеколюбие“. В Брацигово д-р Лонг пазарява майстори за нейното изграждане през 1868 г. Това е и причината брациговските първенци да приемат радушно Ана Гиздова.
Ана Гиздова учи в Стара Загора и идва в Брацигово през 1870 г.
Младата учителка бързо намира близки приятели, съмишленици и среда в селцето, което към момента разполага с една от най-големите и красиви училищни сгради в целия регион.
Само за няколко месеца – от началото на февруари до 5 март 1848 г., в черковния двор, е издигната кокетна сграда, градена специално за училище. То дълги години служи за начално училище, а за известно време в него се настанява и училището за девойки, поради което носи името Девическо училище.
След Освобождението, в специална пристройка към него се помещава практическо грънчарско училище, а от 1912 г. то служи за образцова Държавна мебелостоларска работилница. В същото училище еснафските сдружения правят своите събрания, тук се провеждат общинските общоселски събрания, а през 1876 г. то е щаб на революционния военен комитет. При изработване на регулационния план на Брацигово през 1919 г. тогавашните инженери-градостроители не успяват да схванат архитектурно-историческото значение на сградата и тя е предвидена за събаряне, което се случва през лятото на 1937 г. До нас достига тази постройка, която е издигната на мястото на училището и е в двора на действащата и до днес църква „Св. Йоан Предтеча“.
Построеното през 1848 г. в двора на храма „Св. Йоан Предтеча“ училище е вдигнато от представителите на местния дългерски еснаф, като приземните етажи се ползвали от църковното настоятелство и дюлгерския еснаф, а горния етаж се разполагат трите класни стаи.
Не рядко училището се ползва и като място за общоселски събрания, сказки и други занимания. Това продължава докато Петлешков не подарява втория етаж от спицерията (аптеката) си за да се ползва като читалищен салон през 1874 г.
Ана Гиздова става съучредителка на женското дружество „Надежда“, което се помещава в сградата на Васил Петлешков. В празнични дни ученолюбивите и будни жени се събирали заедно, за да си разменят книги или да слушат сказки, които подготвяли учителката Ана Гиздова и втората жена на Петлешков – Мария, първата му съпруга умира в първата година на брака им от заболяване. Постепенно майките започнали да водят със себе си и децата. Мъжете се събирали в други дни от седмицата, но това, което обединявало читалищното дело било ученето и пеенето на бунтовни песни.
Самодейната трупа
Ана Гиздова е и част от градската самодейна трупа. Тя влиза в ролята на Княгинята в „Многострадална Геновева“ от Фридрих Хебел. Главните роли на постановката поемат Васил Петлешков и съпругата му Мария. В „позорището“ имало три роли за жени, но никоя друга не се съгласила да се включи и ролята на прислужницага Берта се изиграла от 19-годишен голобрад юноша. Представлението се играло при изключителен успех веднага след Рождество Христово през 1875 г. На 26,27 и 28 декември салонът бил препълнен от желаещи да съпреживеят нещастната любов на Геновева. А години по-късно учениците на Ана Гиздова припявали песента от спектакъла:
Сигфриде, графе, развесели се.
Сега ще пойда, у тебе да дойда…
Текстът се запазил благодарение на една от ученичките на Ана Гиздова – Дафинка Стоянкина, която на деветдесет години през 1956 г. я предава на Борис Гюлеметов, като разказва, че песента се е знаела и пеела във всеки брациговски дом.
Учителката се включила с ентусиазъм и в следващия спектакъл по текст на Константин Величков – „Невянка и Светослав“, където ѝ е поверена главната роля на Невянка. Интересно е това, че Величков пише пиесата на 17-годишна възраст докато учи в Цариград и тя е представена на тамошна сцена през 1872 г. Премиерата на тази пиеса била в Брацигово била на Богоявление – 6 януари 1876 г., но тя така се харесала, че трябвало да се играе и на Ивановден. На премиерата заедно с Константин Величков от Пазарджик пристигнал и Яков Матакиев. В една от ролите брациговци видели и Данаил Юруков, който бил голям приятел на Величков и не след дълго се оженил за една от сестрите му. Искри прехвърчали и в очите на Ана Гиздова, която на сцената си партнирала с Васил Дипчев, който пък играел Светослав.
На 22 февруари 1876 г. в Брацигово идва Георги Бенковски, той трябва да основе Революционен комитет за бъдещо въстание.
Когато се изправя пред съзаклятниците вижда, че в стаята има и жена – учителката Ана Гиздова, която на въпроса на Бенковски – кой я изпраща на събранието на Тайния революционен комитет, гордо отвръща:
– Отечеството.
И също толкова гордо поема отговорността да избродира със златна свила върху зелена коприна – „Свобода или смърт“ и да бъде байрактарка.
След това полага клетва с трепереща ръка върху Библията и револвера. Знамето трябвало да бъде двулицево. На челната страна, под надписа трябвало да има изобразен лъв, „който да държи в дясната си нога меч, а под другата нога да има турско знаме със счупена дръжка, строшена пушка, ятаган и разтрошени вериги. На гърба трябвало да бъде извезан православен кръст, а над него надписът: „С нами Бог“.
Платът и конците са незабавно закупени от Васил Петлешков. А в бродерията на знамето се включва и жената на брациговския апостол – Мария. В дългите зимни нощи бод след бод се появявал надписът. Но въстанието избухва преждевременно, а байрякът все още не е завършен. Това наложило майсторът – строител Иван Боянин да го дорисува със златна боя за икони.
Ана Гиздова и Мария Петлешковаа са отпратени при жените и децата, които са не само от Брацигово, а и от околните села – Жребичко, Капитан Димитриево, Радилово и Равногор. Те трябвало да помагат с направата на патрони за мъжете, които вече се сражавали. Знамето било поето от Христо Пъртъчев.
Друга женска хитрост в боя бил счукания лют пипер, който въстаниците хвръляли през стените върху турския башибозук, за да му влиза в очите и да не могат да стрелят заптиетата, нито пък да се покачват по дървената ограда.
Възстановка от избухването на Априлското въстание през 2024 г.
Шестнадесет дни Брацигово дишало въздухът на свободата, но до селото пристигали пратеници, които известили, че въстанието навсякъде е потушено.
Честване на Априлското въстание през 1966 г., снимка ГИМ – Брацигово
След преговори Брацигово се предава, с уговорката, че ще предаде основните си бунтовници, а от главите на останалите няма да падне и косъм. Ана Гиздова се укрива в домовете на свои ученици. Турците я търсят усилено, но никой не я предава. През една от следващите нощи тя е изведена от Брацигово и достига в Пазарджик, където също намира подслон в домове на тамошни съзаклятници.
Знамето е скрито от Никола Троянов, останал в историята като Поп Сокол. Той го оставя в църквата, а когато през 1878 г. в селото навлизат руските войски, байрякът е изваден и отново развят. Този път за истинската свобода.
Честване на 50 г. от избухването на Априлското въстание, снимка – ГИМ – Брацигово
Следите на Ана Гиздова се откриват в Чиксалънското училище в Пазарджик, там тя също преподава четмо и писмо децата. Умира през 1881 г. , твърде млада, повалена от нелечима болест.
В годината на смъртта ѝ, през 1881 г. брациговското училище се мести в нова сграда, тази, която виждате на снимката. То изгаря при пожар през 1927 г. На негово място е издигнато новото училище, което и до днес посреща своите възпитаници и носи името на Васил Петлешков.
Знамето на Ана Гиздова
В Исторически музей – Брацигово днес се съхраняват знамето и единственото оцеляло от 1876 г. черешово топче в България.
