Принадлежността на Георги Калушев към ДС е установена и обявена от Комисията по досиетата през 2014 г. при проверката на ръководните лица в УНСС. Той е проверен в качеството му на като ръководител Катедра „Бизнес администрация“ в УНСС в периода 1997-1999 г.
Това показват данни на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, т.нар. комисията за досиетата.
Георги Калушев, който според едно от момчетата, отглеждани от ламата – Валери Андреев, вече е починал, е станал агент на Държавна сигурност през 1972 година. Като първоначално е вербуван от външното разузнаване, което тогава е било в Първо главно управление на ДС.
Тогава вербовката му е станала като асистент във Висшия икономически институт, днес УНСС. По някое време в кариерата си на агент на Държавна сигурност обаче Калушев е прехвърлен във Второ главно управление, където е било контраразузнаването.
След 1990 година Второ главно управление на ДС бе наследено първо от Национална служба „Сигурност“, а впоследствие от днешната ДАНС. Според картончето, открито от комисията по досиетата, това вербуване вероятно е станало през 1974 година, но със сигурност след това е продължил да сътрудничи и на вече демократичната служба НСС. За това свидетелства резолюция върху картончето на Георги Калушев, написана на ръка от 1995 година.
Периодът 1994-1995 година е ключов за голяма част от агентите на бившата държавна сигурност. Тогава много от досиетата са прехвърляни между службите или са правени дори нови вербовки, за да може тези агенти да останат скрити – като лична услуга за човек, който е бил ценен за ДС, или наистина укриване на продължаващи да действат агенти, разказа пред „24 часа“ източник от специалните служби.
Георги Калушев със сигурност е бил укрит от обявяване и през 1998 година, става ясно от картончето му. И реално принадлежността му към ДС е обявена чак през 2014 година, когато е бил проверен като ръководител на катедра в УНСС в периода април 1997 – октомври 1999 г. Тоест дейноста му като шпионин е приключила някъде между 1998 и 2014 година.
Тези данни означават, че Георги Калушев е бил активен агент на НСС в годините, когато синът му Ивайло установява първоначалната си будистка секта в България. А обявяването му за сътрудник на бившата ДС се случва, след като лама Иво вече е бил поне от две години в Мексико.
В сектата от Петрохан е имало поне двама сътрудници на ДАНС, категоричен бе съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев в предните дни. И според думите му е възможно сектата да е било покровителствана от службите, или поне дейността й да е била неглижирана, именно по тази линия. Според неофициална информация единият от тези секретни сътрудници на ДАНС е именно Ивайло Калушев. След получаването на тази информация редакцията на „24 часа“ отправи официално запитване към службата, но отговор не е получен вече 10 дни.
Според огласената от Комисията по досиетата информация Георги Калушев (р. 1944 г.) е вербуван от Първа главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС през 1972 г. като секретен сътрудник под псевдонима „ЖИВКО“. Използван е от отдел 13 „Икономически“ на ПГУ. Това сочи сайтът Държавна сигурност.com.
След това е бил и агент на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Продължил е сътрудничеството си с ДС и след 10 ноември 1989 г. През август 1990 г. е наложена забрана до личното му дело, сочат данните от архивите.
Георги Каалушев се е развел с майката на Иво – Стела Димитрова, която по-късно се омъжва за художника Николай Майсторов. Стела Димитрова е професор в Националната музикална академия.
Стела Димитрова-Майсторова заявява пред БНТ: „Единственото, което мога да кажа е, че съм повече от убедена, че синът ми е невинен, че той не може да извърши всичко това, което се пише, излива по всички възможни канали.“
51-годишният Ивайло Георгиев Калушев, е закупил през 2020 г. туристическия дом в Петрохан. През 2021 г той отдава сградата под наем на Ивайло Валентинов Иванов, 49 годишен, с който са и съучредители на неправителствената организация Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ). На вече сваления сайт на „Националната агенция за контрол на защитените територии“ е съществувала отделна страница с благодарности към спонсорите на НАКЗТ.
Пак неслучайно на още трима от другите дарители членове от семействата им са свързани с офицери от комунистическата Държавна сигурност. Пост фактум става ясно, че парите, които са дарявали някои от дарителите не са официално обявени в отчетите на сдружението.
Вечерта (около 19:45 ч.) Ивайло Калушев изпраща притеснително съобщение, наподобяващо „прощално писмо“, със съдържание: „Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“ и инструкция за връщане в Мексико.
Веднага след това Диян прави опити да се свърже с четирима в хижата (Дечо, Пламен и двамата Ивайловци), но телефоните на всички са изключени или извън обхват.
Диян е притеснен, но не отива в хижата – валяло сняг, а той бил с неподходящ автомобил….
На следващата сутрин (02.02.2026 г.) майката на Ивайло Калушев се обажда, силно разтревожена. Тя също е получила обезпокоително съобщение и не успява да се свърже с никого в хижата. Диян потвърждава, че ситуацията при него е идентична.
Около 09:30 ч. сутринта на 02.02.2026 Деян Мексиканеца, подтикнат от неопределено вътрешно безпокойство, тръгва със съпругата си към хижата. След като поставя вериги на автомобила си и се обажда на баща си, той успява да достигне до заградената частна територия пред обекта. Още при пристигането му прави впечатление сивкаво-черният цвят на снега и пушекът, излизащ от сградата. Тъй като в пресния сняг липсват каквито и да е следи от хора или автомобили, той оставя жена си заключена в колата за безопасност и се въоръжава с малка секира и лост.
При първоначалния оглед откъм задния вход забелязва, че покривът гори. Въпреки виковете му, никой не отговаря. Във фоайето е задимено и той бързо излиза, за да провери централния вход. Там гледката е трагична: на 5–10 метра от входа, близо до кучешката колиба, той открива телата на трима свои приятели – Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. И тримата са мъртви, с рани по главите и пепеляв цвят на лицата, а до тялото на Пламен лежи само един черен пистолет.
В опит да открие друг от обитателите – Ивайло Калушев, Деян влиза в основната сграда. Във фоайето и по стълбите към втория етаж той забелязва десетки гилзи, които му изглеждат по-големи от тези за пистолет. Гъстият дим на горния етаж го принуждава да се оттегли. При огледа на района той забелязва, че някои от служебните автомобили са по местата си (в гаражите или на отбивката до шосето), но липсва големият кемпер, което го навежда на мисълта, че липсващите Ивайло Калушев и Николай може да са напуснали мястото с него.
Мексиканецът незабавно се връща до главния път, където съобщава на патрул на Гранична полиция и по съвет на патрулиращия подава сигнал на телефон 112. След като оставя съпругата си у дома, той се връща, за да съдейства на пристигналите разследващи органи, като доброволно дава натривки от ръцете си за изследване. В показанията си той подчертава, че не е знаел за конфликти между приятелите си, но споменава, че дейността им по охрана на защитената зона често е водела до напрежение с външни лица, нарушаващи правилата.
