Черквата „Св. Теодор Тирон“ в Радилово е издигната през 1818 г. от майсторите от Брациговския дюлгерски еснаф Петър Чомпъл и Марко Зисо. Те са преселници от
Македония и се установили в Брацигово заедно с преселническата вълна от 1791 г., когато, подгонени от зверствата на Али Паша Тепеделенски, стотици семейства от района на Корча и Янина потърсили спасение във вътрешността на страната. Преди да поемат работата в Радилово, двамата първомайстори построили историческата църква „Света Неделя“ в Батак. Тя била изградена безплатно в знак на признателност към тамошното население, което първоначално приело бегълците, а по-късно голяма част от тях се заселила в Брацигово и Пещера. Храмът в Радилово е издигнат на мястото на по-стара християнска църква, която била направена от дъски.
„Св. Теодор Тирон“ е вкопана в земята и изпълнявала изискванията на тогавашната турска власт храмът да не е по-висок от турчин, яхнал кон. Гордост за радиловци е и фактът, че тези двама майстори са участвали и във възстановяването на изгорялото
крило на Рилския манастир през 1816 г. Така също те са работили и по построяването на моста на река Марица през 1795 г. Марко Зисо е родом от с. Омоцко, а Петър Чомпъл от Слимница. За освещаването на църквата „говори“ камък в двора на храма, върху който са изписани имената на епископ Дионисий, на действащия тогава свещеник в Радилово поп Саво и на двама от местните първенци. На практика
този надпис датира храма. Майсторите са издигнали и килийно училище. По време на Априлското въстание храмът бил подпален, както и всички къщи в селото. Тъй като снагата му била каменна, а покривът дървен, той се срутил и подпалил църквата вътре. Така завинаги селото изгубило резбования си иконостас, черковните книги, събирани от свещениците, иконите и всичко друго, което можело да изгори.
Но това не бил краят на този Божи дом. През 1883 г. с помощта на цялото население църквата била възстановена. По-късно до нея е издигната нова – „Света Неделя“,
а през 1925 г. и черковна кула, в която има камбана, известяваща религиозните празници и смъртта на жители на селото. Камбанарията е висока 25 метра
Свети Теодор Тирон живял в края на трети и началото на четвърти век. Бил войник в частите на новопостъпилите в римската войска, откъдето е и прозвището му (от латински „тирон“ – новобранец).
Служил е в град Амасия в Северна Мала Азия. По времето на императорите Максимиан и Галерий започнало гонение на християните. И когато военачалникът на Теодор научил, че той е християнин, го извикал и се опитал да го разубеди, и да се съгласи да принесе жертва на идолите. Доблестният воин без колебание заявил, че за нищо на света няма да се отрече от своята вяра. Последвали различни мъчения, но те не го сломили. Държали го дълго в затвора и въпреки многото изтезания, Теодор не се отрекъл от Христос. Накрая бил хвърлен в нажежена пещ и умрял сред пламъците. Това станало на 17 февруари 306 г.
