Срещите с историята винаги са вълнуващи, а тези от старите български столици носят особен отпечатък. Днес ви връщаме в столицата на цар Симеон, градът, който съперничи по красота на Константинопол и става престол на книжнината, покръстването и българския дух. Град Велики Преслав е разположен на река Голяма Камчия, на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска, на 20 км от областния център Шумен и на 25 от град Търговище. Градът е основан преди повече от 1100 години като град крепост по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.). След Преславския църковно-народен събор през 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава.
До началото на активните археологически проучвания историците смятат, че Преслав е построен от цар Симеон след 893 в течение на 28 години. Находките от прабългарска керамика, няколко езически капища, сгради, лежащи под тези от столичния период, значително промениха началната представа за основаването на града.
Анализите на специалистите сочат, че времето на първоначално застрояване тук трябва да се отнесе някъде в първата четвърт на ІХ век, когато начело на българската държава стоят последователно хановете Крум и Омуртаг. По-конкретно към първите дни на Преслав ни насочват три инвентарни надписа върху мраморни и гранитни колони. От тях става ясно, че тук е резидирал ичиргубоилата, както и други висши офицери, като им е поверено различно по количество и вид бойно снаряжение.
Гледайки през тази призма, с голяма доза сигурност можем да допуснем, че Преслав е застроен като военен аул и това навярно е станало скоро след войната на Крум с Византия от 811 г. От изворите знаем, че макар и да излезли победители в тази война, българите дали много цивилни жертви, а столицата Плиска била опожарена и разграбена. Пред владетеля остро стояла необходимостта от укрепване на подстъпите към главния град на все още младата държава, за която най-голямата заплаха си оставала Византийската империя.
В епохата на Българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на културата на Плиска и Преслав.
Велики Преслав – втората българска столица – получил мисията да поведе непоколебимо България по пътя на християнството. Историческият момент обаче създал тук благоприятна почва и за избуяването на едно явление, срещано само в най-големите духовни центрове по света. Това било възприемането, развитието и ревностната защита на славянската азбука, сътворена от братята Кирил Философ и Методий.
След погрома на техните ученици в Моравия и унищажаването на десетилетния им труд, неколцина от най-изявените намерили подслон и закрила в България. Новият княз Симеон- високообразован и вече познаващ славянските АЗ, БУКИ … – посветил огромна енергия, за да вдъхновява един кръг от книжовници, преводачи и учители.
За кратко време в Преслав била създадена внушителна библиотека от преводни книги с църковно и светско съдържание и оригинални творби на Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски. Съвременниците сравняват Симеон с основателя на Александрийската библиотека – Птоломей, а днес ние наричаме този взрив на познание и писмовен напредък Преславска книжовна школа.
Нейното мощно влияние сега проличава в широкото разпространение на кирилицата по целия славянски свят. Симеоновата библиотека била разграбена и унищожена,но до нас въпреки това са достигнали десетки писмени свидетелства. Благодарение на провежданите археологически разкопки, на науката станаха известни множество надписи, изрязани върху камък, мазилка и керамика, изписани върху плочки. Всички те формират една изключително ценна по съдържанието си Епиграфска колекция, пазена в Преславския музей.
През 970 г. Велики Преслав е завладян от киевския княз Светослав I, който преместил тук столицата на Киевска Русия. През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски, превземат и ограбват града. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Преслав остава под византийско владичество през ХІ и ХІІ век. След възобновяването на българската държава след въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийското владичество, Преслав отново се превръща в българска крепост.
Съкровището, което буди възхита дванадесет века след изработката си
Открито случайно, при земеделски работи преди повече от четвърт век, Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие.
То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, изработени в различни техники – клетъчен емайл, филигран, гранулиране, вграждане на скъпоценни камъни.
Допълват го принадлежности към дрехи (златни и позлатени апликации и копчета), сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и петнайсет византийски сребърни монети. Сравнителният анализ на находките, както и липсата на сигурни данни за практикуването на техниката на клетъчния емайл в Преслав, дават основание да се предположи, че голяма част от украшенията са произведени във Византийската столица Константинопол. Но това не е сигурно, защото на една много интересна находка се натъкна екипът на доц. д-р Деян Рабовянов (НАИМ – БАН, филиал Велико Търново) при разкопките на Трапезица.
„Това е двустранен калъп за леене на накити и коланни апликации, може би от най-сложните, откривани на територията на България – поясни доц. Рабовянов.
„Наистина е рядкост, само няколко са в цялата страна. Находката е важна и защото е открита в контекста на една металургична работилница от XIV век, а освен това е пряко свидетелство за производството на накити и коланни гарнитури от дадени типове в Търново – столицата на Второто българско царство.“ – казва ученият. Но накитите от Велики Преслав удивително напомнят тези, които са се произвеждали в калъпа.
Това е двустранна огърлица, която е със златен обков, а всеки от фрагмените е направен от стъкло. То е било ръчно оцветено, а забележителното в случая е, че вековете не са оставили дори и малък отпечатък върху него.
Спасителните разкопки в м. Кастана (на 3.5 км северозападно от Дворците), където е открито съкровището установяват, че на това място е съществувало селище – предградие на столицата, което е било опожарено и изоставено. Съкровището е било укрито в каменната печка на едно от полувкопаните жилища в него.
Данните от проучванията, както и наличието монети от византийските императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават основание укриването на съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 г. и превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи през 971г.
Развитото занаятчийско производство е другият фактор, който бележи високото достойнство на Велики Преслав. Скулптурната архитектурна украса и скулптурата впечатляват с голямо разнообразие от орнаменти.
Съчетани са местни традиции с византийско влияние. Запазени са до днес изображения с растителни мотиви (особено палмети, но също розети, лозови и бръшлянови мотиви, палмова клонка и други) и с животни (зайци, птици, изображение на грифон, лъвове, лъвици и други). За украса се използват също канелюри, различни капители, редица, от които нямат паралели. Среща се също и т. нар. мотив „куки и лулички“, който е разпространен и по Адриатическото крайбрежие. Цялостните особености на украсата на Преслав ни насочват към извода, че се създава специфичен архитектурен стил.
Особен израз на постиженията в Симеоновата столица е създаваната там Преславска рисувана керамика. Използвана е била за украса (особено в интериора на сградите), имала е и трапезни функции. Качеството на тази керамика, нейният почти бял чиреп на плочките и специфичната “бисквитена” техника на производство я превръщат в едно от големите достижения на българската културна традиция от онова време.
Изледователите и до днес спорят за произхода на това постижние. Според проф. Иван Божилов преславската керамика е една от най-отличителните черти на Преславската цивилизация. Наред с нея и приложенията ѝ, дворците, издигнатите на видни места църкви и манастири, богатите каменно-скулптурни украси и високо развити художествени занаяти разкриват една изтънчена християнска култура. В нея успешно е въплътена защитата на две основни ценности – авторитетът на владетеля, както и държавата и защитата и утвърждаването на християнските ценности. Може би най-вдъхновеното описание на блясъка на Симеоновата столица принадлежи на Симеоновия съвременник и съратник – Йоан Екзарх. Като заключение могат да се посочат неговите думи. В своя труд „Шестоднев“ той пише:
„Когато смерд и беден човек, и странник дойди отдалеч до крепостните стени и кули на княжеския дворец [столицата Преслав] и ги види, той се удивлява. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита. А като влезе вътре вижда от двете страни издигащи се постройки, украсени с камък и изписани с дърво и други неща. А като влезе в двореца [вътрешния град] и като види високите палати и черквите, богато украсени с камък и дърво и багри, а отвътре пък с мрамор и мед, сребро и злато – така и не знае с какво да ги сравни … Бедният започва да губи ума си и да им се чуди.
Но ако му се случи да види княза, седнал в мантия, обшита с бисери, със златна гривна на шията, с гривни на ръцете, препасан в кадифен пояс и увиснал на бедрото златен меч, а от двете му страни седналите боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, той, когато се завърне в своята земя, когато някой го запита: „Какво видя тям?“, ще рече: „Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да научите за тази красота и ред.“ …
Върху изпечени глинени плочки, разнообразни по форма, българските майстори от Преслав създават чудно хубави произведения на изобразителното изкуство. За тази цел те подбират най-различни багри: розова, жълта, шоколаденокафява, маслиненозелена, виолетова, жълта охра и др. Плочките са правени от много добре пречистена глина, без примеси от пясък, вероятно два пъти преминавана с вода. Използваната глина е бледосивкава на цвят и е добивана от находища в околностите на Преслав. При изпичане тя придобива бледорозов или жълтеникав цвят. След изваждане от пещта майсторите се заемат с рисуването.
Образите на християнска тематика върху глинени плочки допринасят за уникалното българско достижение из областта на изобразителното изкуство, известно с името Преславска керамична икона. Преславската керамична икона също не следва съвременните ѝ византийски образци. Тя е поредният смел израз на предизвикателството в идеологическо отношение, което първите християнски царе на България отправят към Константинопол. Рисунъкът на преславската художествена керамика е покриван със специална глазура, която при повторно изпичане на глинената плочка постепенно се слива с боята. Контурите неизменно са с шоколадовокафяв цвят, правени със специални, много тънки четки.
Керамичното бижу – Теодор Стратилат
Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 cm, съставляващи части от бюстов образ на светец. Тя е единствен по размери такъв образец на керамичното иконописване. Отгоре двадесетте плочки са покрити с глазура. Много вероятно е неин прототип да е някакво подобно византийско изображение от епохата на създаването. И тя е нарисувана с така наречената „линеарна техника“, много характерна за образите от най-старите рисунки в древнобългарските ръкописи. Забележително е, че неизвестният художник е изразил и духовното съсредоточие, вътрешния мир на светеца. Забележителното е че иконата е създадена през епоха, в която художниците от Западна Европа все още сляпо подражават на византийските образци, а чрез нея може да се направи висока оценка на художествени и приложни умения на българските средновековни творци-иконописци, които в случая изпреварват майсторите от Западна Европа.
На първо място по популярност е керамичната икона на св. Теодор Стратилат. Тя произхожда от керамична работилница в Патлеинския манастир. Светецът е представен лицево, в бюст, отрязан на гърдите. Образът е сглобен от остатъците на 20 плочки. На места плочките са с нарушена повърхност, а в десния край от изображението почти липсват, но възстановката на образа е достатъчно добра. Светецът Теодор Стратилат е облечен във военна туника, закопчавана през дясното рамо. Очите му са големи и отворени, вперени в зрителя. Устата е присвита и водоравна, носът е пресъздаден линеарно, леко извит отдолу, образът излъчва аскетизъм.
През 971 година византийският император Йоан Цимисхи превзел Велики Преслав. За да спасят иконата, монасите я скрили в една от кулите на манастира, но при последвалия грабеж и разрушение на Велики Преслав кулата рухнала. Смята се, че в манастира е имало подобно керамично изображение на Пресвета Богородица, което вероятно е изчезнало завинаги. В руините на разрушения манастир иконата останала цели десет века – до 1909 г., когато любители археолози провели разкопки в покрайнините на старата ни столица и открили древния манастир. След двугодишен труд откривателят на разпръснатите керамични плочки Юрдан Господинов успял да сглоби повторно лика на светеца. През 1911 г. безценната икона била записана в инвентарната книга на музея във Велики Преслав, но престояла чак до 1948 г. под навеса на манастира редом с другите археологически находки.
По спомените на тогавашния домакин на музея Мария Велкова през 1968 г. иконата била отнесена с хеликоптер и охрана от органи на Държавна сигурност и станала част от музейната експозиция на Втората българска столица. През следващите години уникалната творба е представяна в музеите на десетки държави, което утвърждава славата й на един от най-съкровените и значими творби на средновизантийското изкуство. През 1993 г. по настояване на кмета на Преслав Желез Железов керамичната икона била върната за кратко в музея, след което за известно време е съхранявана в трезора на Първа частна банка в Шумен. През 2000 година иконата е изложена за последен път в чужбина – в Рим. Днес се намира в Националния археологически институт с музей при БАН в София.
Изучавайки инвентарния списък на музея в Преслав, Георги Майсторски обърнал внимание на забележителен факт: керамичните плочки, от които образът на св. Теодор е бил повторно „сглобен“, имат инвентарен номер 1540. Под инвентарен номер 1541 пък е записана кутия с керамични плочки, намерена на същото място и по същото време. Освен фрагменти от натрошени плочки в кутията има четири цели плочки, идентични по размери. 12 см на страна – с тези, от които е направена иконата. На тях се чете името на св. Теодор и се разпознават фрагменти от раменете и брадата на светеца. Това кара археолога да допусне, че иконата, сътворена от монасите, е изобразявала торса на светеца Теодор. „Аз съм сигурен, че можем да възстановим цялостния образ. Имаме плочки, които изобщо не са сглобени. Имаме плочки, които доказват, че иконата е била най-вероятно в дървена рамка. Имаме още доста работа върху иконата“, казва Георги Майсторски. Със съвременните технологии едно повторно възстановяване и пресъздаване на изображението е напълно възможно и вече е факт.
Близки места за посещение:
Местността „Патлейна“ е на 3 км южно от стария град. В нея се намират останките от манастира „Св. Пантелеймон“ – IX-X в., пещи за производство на преславска керамика, природен резерват с див рожков и жълто лале.
Скални манастири над селата Осмар и Троица, намират се на 15 км от Велики Преслав, предоставят отлична възможност за планински преход и скално катерене, съчетани с посещение на монашески килии и черкви, издълбани в скалата и обитавани през XII-XIV в.
Град Шумен /на 20 км/ – историческо място, с богат музей, средновековна крепост, оригинални архитектурни паметници от периода на българското Възраждане. Тук може да посетите модерният монумент „Създатели на българската държава“.
Мадарско плато /на 33 км/ – древно култово и религиозно средище, с магнетично въздействие и богати природни дадености от причудливи скални образувания и разнообразни дървесни и растителни видове. На това място, в отвесната скала, старобългарският майстор е издълбал по поръка на владетеля един забележителен релеф, изобразяващ триумфиращ конник – символ на могъществото на българския върховен предводител и неговата войска.
Плиска /на 40 км/ – Първата столица на Дунавска България, в чийто археологически резерват са проучени и експонирани някои от най-ефектните паметници на старобългарската архитектура.
Язовир „Тича“, на 14 км южно от Велики Преслав – място за отдих и риболов.
