Астрономическата пролет настъпва на 20 март в 16:46 ч. българско време, а на 29 март в 03:00 ч. страната преминава към лятно часово време. Това каза пред БТА физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН и от катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет. По думите му след втората половина на март започва и подготовката за малък планетен парад, който ще се развие през април и май.
- На 20 март Слънцето ще премине през пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. От този момент до 21 юни то ще се издига все по-високо в Северната небесна полусфера, което заедно с нарастващата продължителност на деня обяснява сезонното затопляне в България и в останалата част от Северното полукълбо.
- Според Маркишки около пролетното равноденствие дните нарастват най-бързо – с почти 3 минути на ден. Макар понятието „равноденствие“ да предполага почти равна продължителност на деня и нощта, на 20 март 2026 г. денят у нас ще бъде по-дълъг с 8 минути и 32 секунди и ще продължи 12 часа, 8 минути и 32 секунди. Причината е комбинация от атмосферна рефракция и начина, по който астрономията определя изгрева и залеза – по появата и изчезването на горния край на слънчевия диск.
- Следващото събитие в календара е смяната на времето. На 29 март, неделя, в 03:00 ч. часовниците в България ще бъдат преместени с един час напред, с което страната ще премине към лятно часово време.
- Във втората половина на март предстоят и две съединения със Слънцето – на 22 март за Нептун и на 25 март за Сатурн. Самите явления няма да могат да се наблюдават заради близостта им до Слънцето, но след тях през април ще започне формирането на малък утринен планетен парад.
