Професорите от СУ“Св. Климент Охридски“ – Пламен Митев и Христо Матанов, както и проф. Людмил Спасов от ПУ“Паисий Хилендарски“ днес бяха основните участници в дискусионния форум посветен на 150 -годишнината от избухването на Априлското въстание в Брацигово.
Събитието се състоя в експозиционната зала на Градския исторически музей, а зад гърба на очакваните гости бе единственото оцеляло черешово топче от век и половина, пряк участник в шестнадесетдневната епопея превърнала града в символ на Свободата.
Деца от НУ „Васил Петлешков“ изпълниха емблематичното стихове посветени на въстанието преди началото на дискусията.
Над осемдесет бяха слушателите на дискусията, а всички бяха поздравени от кмета на Брацигово Надежда Казакова с вълнуващо слово.
Директорът на ГИМ – Брацигово Петър Донов представи професорите с множеството им трудове в областта на Средновековието и Възраждането, а пръв започна своята лекция проф. Матанов. Той посочи, че основната причина за съществуването на днешния град е крепостта Ватрахокастрон, по-известна в Брацигово като Жабя крепост. Именно тя е причината в подножията ѝ да заживеят хората, които са обслужвали обитателите на крепостта – предимно войници. Проф. Матанов посочи появата на калето още от тракийско време, но развитие, то получава основно по време на Византия и по-конкретно Юстиниан I.
Това означава, че селището е много древно и през вековете тук са идвали нови заселници, като последните за които знаем са тези от Костурско и Корчанско. Проф. Матанов посочи, че по време на кърджалийските нашествия местните жители се обърнали към турските власти в Татар Пазарджик и поискали от тях да им позволят да изградят здрава стена около селото, а на естествен хълм в края на града и кула, на която редовно имало наблюдател и ако се зададели кърджалийски орди, той сигнализирал и всички жители се връщали от полето в крепостта. Тази стена се превърнала и в прикритието, което ползвали местните хора и жителите на Равногор, Капитан Димитриево, Жребичко, Бяга и Радилово, които по време на въстанието се скриват тук и участват активно в отбраната на Брацигово.
В лекцията на проф. Митев бяха изтъкнати други гледни точки относно предпоставките за избухването на въстанието и участието на брациговци в него.
Той описа обстановката на Балканите, която благоприятства ефекта от самото въстание, но подчерта, че типично по балкански не е имало координация, която би могла да направи бунта успешен. От друга страна той посочи, че хората, които ръководят въстанието са образовани и богати. Фактът, че през 1865г. Султанският медицински съвет издава наредба, според която всички хора, които желаели да имат аптека, задължително трябва да са дипломирани фармацевти. Всички българи, които не притежават диплома, както и всички медици собственици на аптеки, трябвало да положат изпит, за да защитят правата над знанията и способностите си пред султана.
Първият дипломиран в съгласие с описаните по-горе условия български фармацевт е Найден Брайнов, роден в Копривщица. След завършил образованието си в Цариградското медицинското училище, българинът отворил своя аптека през 1867 година в Стара Загора. Именно там е завършил съкратени аптекарски курсове и водачът на въстанието в Брацигово – Васил Петлешков.
Изключително интересна бе и третата лекция на проф. Людмил Спасов, който изтъкна заслугите на Брациговския въстанически пункт в героичната епопея.
Чест прави на музея, че организира тази среща, но е хубаво това да се случва не само по време на кръгли годишнини.
