петък, май 15, 2026
НачалоИЗБОР НА РЕДАКТОРААрменската общност се заселва в Пазарджик през XVII век

Арменската общност се заселва в Пазарджик през XVII век

111 години от Aрменския геноцид отбелязваме днес

Арменската общност се заселва в Пазарджик през XVII век, пише Хачик Мардиросян. Това се случва в резултат на война между Полша и Турция, когато арменците от гр. Каменец в Подолск, днешна Украйна са принудително изселени и част от тях намират нов дом в Татар Пазарджик. Те поставят началото наа т.нар. Арменска махала, която се е намирала между бул. „Г.Бенковски“ и ул. „Ованес Съваджиян“, а тя е част от махалата Чиксалън.

В по-късни времена в махалата Вароша, край канала Паша арк се заселват още 15-20 арменски семейства. През 1683 г. вече съществува парцел за църквата Сурп Степанос, но тя е изградена по-късно, освещавана през 1700 година. В последствие е опожарена и изгоряла. През 1820 година е построена  нова църква, издигната от  арменски преселници, дошли от Армения. След земетресението от 1928 година храмът е бил напукан и е ремонтиран, а на 13 юни 1946 година изгаря до основи заедно с цялата църковна утвар в него.

В началото на осемнадесети век тук се заселват десетки персийски арменци. Век по-късно те вече имат собствено училище, за което споменава и Стефан Захариев.

Завинаги в историята на Пазарджик остава Ованес Съваджиян, който  града от опожаряване, преди руските войски на ген. Гурко да навлязат в града.

Най-голямата вълна от преселници идва по времето на Арменския геноцид 1915 – 1922 г.

В края на 19 век арменците населяват територията на три империи – Османската, Персийската и Руската. В Османската империя по онова време са живеели близо 2 милиона арменци – второто по численост малцинство след гърците. В навечерието на Първта световна война започват все по-силно да се забелязват белезите за разпадане на мултиетническата Османска империя. Засилват се и тенденциите на национализъм сред отделните народностни групи.

Протестите на арменски селяни и търговци срещу непосилното данъчно бреме постепенно преминават в бунтове, които са брутално смазани от османските войски. Между 1890 и началото на Първата световна война постоянно се стига до масови кланета на арменци, извършвани от турци и кюрди. От друга страна арменски терористи извършват в същия период многобройни атентати, включително и срещу султана.

Масови разстрели

По време на войната Османската империя воюва срещу Русия, докато много от арменците се организират в доброволни отряди, оказващи помощ на навлизащите руски войски. Арменските доброволчески батальони, биещи се на страната на руснаците, са се надявали, че царят по-късно ще подкрепи техните стремежи за национална самостоятелност. Османското ръководство впоследствие обвинява арменците за военния си провал в конфликта с Русия. В началото на 1915 година са разоръжени всички арменски войници в османската армия, цели батальони са изпратени да работят в строителството на нови пътища, а войниците по-късно са разстреляни.

В цялата империя постепенно се засилват антиарменските настроения. Така се стига до 24 април 1915 година, когато хиляди представители на арменския елит в Истанбул са арестувани и депортирани. Официалната цел, обявена от тогавашния министър на вътрешните работи, е да бъдат отстранени всички арменци от столицата на Османската империя.

През май същата година османската армия започва с масовите гонения на арменците от източните части на империята Обяснението гласи, че по този начин се предотвратява  възможността арменците да оказват помощ на нахлуващите руски войски.

Тогавашният германски вицеконсул в Ерзурум пише на германския посланик в Истанбул следното: „След войната няма да има повече никакви арменци в Турция, гласи дословно казаното от една влиятелна личност. В случай, че тази цел не бъде постигната чрез най-различни насилия, се надяват, че лишенията по дългия път до Месопотамия и тежките климатични условия ще довършат останалото.“

„Позорно деяние от миналото“

След разпадането на Османската империя през 1919 година Великият везир Ферид паша официално говори за „престъпление“ спрямо арменците, а тогавашният външен министър обявява, че 800 000 души са станали жертва на депортациите. При откриването на парламента в Анкара на 24 април 1920 татюрк нарича геноцида над арменците „позорно деяние от миналото“. По-сетнешните турски правителства обаче и до днес отказват да говорят за геноцид.

С решение на Общинския съвет в Пазарджик през 2008 г. 24 април е обявен за ден за възпоменание по повод на геноцида. 
СВЪРЗАНИ СТАТИИ

Оставете коментар

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете името си

- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -
- Advertisment -

Най-популярни

Скоро коментирани