През Възраждането 11 май се утвърждава като важен празник. Първи известия за празнуването на братята Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски.
От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии“ – „Св. Св. Кирил и Методий“ като училищен празник. От 1863 година 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени“. През май 1901 година учителят от Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от държава и църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти, свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа.
След повече от един век – през 1980 година, това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
Може би много от нашите съвременници не знаят, че гробът на свети Кирил в римската църква „Сан Клементе“ е поруган два пъти преди столетия – първият път по време на нашествието на норманите през 1084 г., а вторият – по време на нашествието на наполеоновите войски през 1798 г., когато революционната армия издевателства над християнските светини в Рим и в италианските земи, този факт е описан още от проф. Б. Филов.
В действителност днес гробът е празен въпреки нееднократните контролни разкопки, а мощите на светеца са в неизвестност. В разказа си проф. Б. Филов се спира подробно на смъртта и погребението на свети Кирил във Ватикана, а след това – в „Сан Клементе“.
Макар че и до днес археолозите от България, Чехия и Словакия продължават да търсят гроба на свети Методий, в статията на проф. Филов се привеждат недостатъчно известни – макар и несигурни – сведения, че и св. Методий е бил погребан в същия гроб. Ученият обаче поставя тази информация под сериозно съмнение – нещо, което според мен заслужава внимание и по-нататъшни проучвания.
Проф. Филов подробно анализира резултатите от извършените археологически разкопки и сюжетите в стенописите на църквата – както въз основа на собствените си наблюдения, така и опирайки се на изследванията на едни от най-добрите познавачи на античната, средновековната и възрожденската църковна живопис и архитектура.
Най-много внимание той отделя на сцените от живота и делото на светите братя, като допълва разказа си с достиженията на съвременната за времето му медиевистика и на църковната история.
Професорът се спира и на стенописите, отразяващи живота на патрона на църквата – свети Климент, чиито мощи са открити по време на Хазарската мисия на Солунските братя и от тях лично са предадени във Ватикана на папата.
