На Тържествената сесия в Брацигово вчера бяха избрани двама нови почетни граждани – посмъртно журналистът и писател Димитър Аджеларов и инж. Груйо Клянчев.

Заседанието се проведе в навечерието на днешното отбелязване на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в бунтовния град. Първият почетен гражданин на Брацигово е неговият апостол Васил Петлешков, а срещу името му пише – почетен гражданин за вечни времена.
Димитър Аджеларов през целия си живот е работил за благото на Брацигово.

За хората от Брацигово и района споменаването на името му, без зачудване нито за миг, провокира спомени за учителя, журналиста, писателя и … човека, който с надпартийния си мироглед на ерудит, тихо, но стойностно и с благородство проповядваше общочовешките ценности, не само от „Колонката на Аджеларов“ на в. „Априлци“.
Неговото въображение намира отражение в завладяващите къси разкази за героичното минало на града ни и са толкова реалистични и правдоподобни, че масово, дори от специалисти, се приемат за легенди или спомени на очевидци. Те са високо оценени още през 70-те години на ХХ век и от Николай Хайтов и редовно намират място на страниците на издаваното от него списание „Родопи“. Безспирните му статии, популяризиращи имиджа и създаващи слава на Брацигово и родния край, се публикуват в сп. „Турист“, сп. „Народна младеж“, сп. „БТА“, сп. „Родна реч“ и други месечни издания, както и във вестниците „Антени“, „Труд“, „Отечествен фронт“, „Българска армия“, „Септемврийско знаме“ … и продължават в безкраен списък.
Малко известен факт от научните му интереси и дейности е тясното сътрудничество с приятеля му от студентските години ст. н. с. II степен /доцент/ Милен Куманов, Институт за история на БАН, относно специализирани проучвания на Априлската епопея 1876 г. в Брациговски въстанически пункт, допринесло много за ситуирането на града в съвременния прочит на този исторически период. Тези разработки доц. Куманов публикува и представя на редица тематични научни конференции, включително и няколко пъти в Брацигово.
Димитър Н. Аджеларов активно участва и в неформалният комитет, създаден в София от акад. Николай Хайтов, издирващ факти за живота и делото на Васил Левски.
Роден е на 13 март 1941 г. и целият му житейски път минава в Брацигово.
Средното си образование завършва през 1958 г. в Смесено средно училище „9-ти септември“, а военната си служба отбива 1958 – 1960 г. като сапьор в гр. Сливен.
Следва висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ в периода 1960 -1965 г. със специалност „Българска филология“.
Трудовият си стаж започва на 1 септември 1965 г. по разпределение в Народна прогимназия „Г. Бенковски“ с. Розово, където през 1967 г. сключва брак с Живка Найденова Банкова.
От учебната 1968 – 1969 г. е преподавател в Горски техникум – гр. Батак, където успоредно с обучението на средношколците запалва и интересът им към театралното изкуство. Създава много успешна ученическа трупа, осигурява ушиването на необходимите костюми и специални декори и представя няколко постановки пред публика в Батак и региона.
В Батак през 1969 г. се ражда и първородният му син – Николай.
От септември 1970 г. се прибира в Брацигово и продължава просветителската си дейност в ПТУ по строителство и е един от активните участници в творческия живот на Народно читалище „В. Петлешков – 1874“. Автор е на текстове за тържествени програми, стихове за популярни песни и сценарий и др. И днес на сцените не само в общината звучи „Тлей в Родопите легенда, жарава с огнени слова….“ – „Песен за Брацигово“ с музиката от Руси Попов.
През 1973 г. се ражда вторият му син – Валентин.
Димитър Н. Аджеларов продължава задълбочените си научните интереси в областта на създаването и тълкуването на литературна творба и ги обогатява през 1978 – 1979 г. чрез Следдипломна квалификация „Литературен структурален анализ“ в курса на проф. Никола Георгиев в СУ „Климент Охридски“. Впоследствие това се отразява по безспорен начин в творчеството и преподавателското му дело.
В края на 1979 г. печели конкурс за Главен специалист за Селищна система Брацигово към Дирекция „Народна просвета“ – Пазарджик. На тази си позиция, управлява и контролира образователните институции в седемте селища до 1982 г.

Многобройните му публикации в регионални и национални периодични издания, както и систематичните му познания по история и изявите му като краевед, убеждават ръководството на Общината да го покани за Гл. редактор на в. „Априлци“. Тази отговорност той приема с особен интерес и лично удовлетворение. За много кратко време той променя образа на местния вестник и го прави по модела на официозите по това време – завишава стила и нивото на публикациите, актуализира графичната концепция и „шапката“.
… Но през 1987 г. поради несъгласие с вмешателството на първия секретар на БКП в града в съставянето и оформянето на вестника подава оставка и отива временно да работи в Читалището в гр. Пещера.
От 1988 г. отново е учител по български език и литература … в СПТУ по ИС „П. Пенев“ Пазарджик.

През 1994 г. защитава Първи Клас квалификация /I ПКС/ в ЦИУУ. От същата година е и член на Съюза на независимите български писатели в България.
Под негово давление през 1991 г., синът му Николай регистрира единственото в Брацигово Издателство „Зеница – Н. Аджеларов“.
След политическите промени, през 1996 г., се завръща, за да продължи да работи за просперитета на Община Брацигово, като специалист „Просвета“ и отговаря за развитието на 8 училища, 7 детски градини, 2 дома за сираци и един интернат за деца, лишени от родителски грижи.
Многогодишен член е на Настоятелството и Управителния съвет на Брациговското читалище „Васил Петлешков – 1974“.
През 1997 г. синът му Николай сключва брак с Рила Каменова Георгиева и се раждат внучките му Живка /1998 г./ и Камелия /1999 г./.

Пенсионирането му през 2003 г. не слага край на обществените му и професионални изяви – напротив, с още по-голямо усърдие сътрудничи на местните и национални медии за затвърждаване престижа на Брацигово и общината.
Необятните си знания и мъдрост облича в слово и вплита в седемте си книги – къси разкази, приказки, стихове, есета и литературни анализи.
- „ХЛЯБЪТ НА НАДЕЖДАТА“, 1994 г. Издателство „Зеница – НДА“ – Брацигово, сборник разкази
- „НЕУМОРИМАТА ЗАВИСТ ПО БЕЗУМИЕТО“, 1999 г. Издателство „Зеница – НДА“ – Брацигово, сборник разкази
- „АЗБУЧНАТА МОЛИТВА НА БЪЛГАРИТЕ“, 2000 г. Издателство „Макрос“ – Пловдив, литературни анализи за средното образование
- „НЕЗАДОВОЛЕНИЯТ СТРЕМЕЖ КЪМ ВЪЗВИШЕНОТО“, 2001 г. Издателство „Макрос“ – Пловдив, литературни анализи за средното образование
- „ЗАЛОГЪТ НА БЪЛГАРИНА“, 2003 г. Издателство „Зеница – НДА“ – Брацигово, сборник разкази
- „ИКОНОСТАС“, 2004 г. Издателство „Зеница – НДА“ – Брацигово, стихосбирка
- „ШЕПА ЖАР“, 2008 г., Издателство „Зеница – НДА“ – Брацигово, сборник с разкази, приказки и есета
През 2026 г. се навършват 85 години от рождението и 12 години от кончината /18.01.2014 г./на Димитър Николов Аджеларов, но творчеството му и знанията, които преподаде, остават нетленни.

Почетният знак бе приет от синовете на Димитър Аджеларов – Николай и Валентин. Ето, какво каза синът му Николай:
От името на цялото ни семейство изказвам най-искрена и сърдечна благодарност за решението на Общинския съвет и ръководството на Общината за удостояването на баща ми с най-високото отличие на град Брацигово.
Не знам „божия промисъл” ли е или в детайли познавате творчеството на Димитър Аджеларов, че избрахте точно 150 годишнината от Априлското въстание, за да го поставите в редицата на най-заслужилите граждани, наред с Васил Петлешков и Даниил Юруков?!
Априлската епопея – велики личности, велика епоха!
И не само аз имам чувството, че той вече беше живял в тези бурни времена! Описваше с такива подробности атмосферата и охарактеризираше в детайли героите в своите произведения сякаш беше един от тях.
В седемте си книги и безбройните си публикации в централните и местни медии, от позицията на изключителен ерудит, безкомпромисно и откровено прокламираше общочовешките ценности и искрено се възмущаваше и заклеймяваше ширещите се пороци и беззакония, и като един възрожденски учител, освен знания проповядваше нравственост и морал.
Малко са хората, които тъй безкористно работят само за идеята – да прославят родния си край – забележителности, герои, културни ценности… , а Априлската епопея, както казах, му беше предизвикателство.
… И още веднъж благодарим за честта, с която беше удостоен Димитър Аджеларов!

Инж. Клянчев е отличен заради заслугите му към родния му град и личното му участие в отбелязването на 100 – годишнината от избухването на въстанието, когато той е зам.-кмет на града и участва в създаването на мемориален парк „Априлци“ и редица други обекти посвенети на годишнината. Той работи по проектите заедно с покойния вече скулптор от Бяга – Благой Илиев.
„Благодаря за високата чест, която ми оказвате днес. Винаги съм бил ръководен в действията си от желанието да служа на родното Брацигово.“ – заяви инж. Клянчев и посочи, че в града могат да се създадат нови възможности за развитие на туризма и ред други неща, които да подпомогнат развитието му.

Инж. Груйо Клянчев е роден на осми ноември през 1940 г. в семейството на Стефанка и Георги Клянчеви в Брацигово. Той принадлежи на род от потомствени дюлгери, който се е преселил в града през 18 век от с. Омотско.

Георги Клянчев на фронта, вдясно на втория ред.
Бащата на Груйо – Георги Клянчев е участник във втората фаза на Втората световна война и участва в сраженията при Драва – Соболч. Награден е с орден за заслуги по този повод.

Стефанка (Мишекопаранова) Клянчева е завършила занаятчийско учиилище в Пазарджик и с личната си плетачна машина се включва в работата на някогашния градски Битов комбинат.

Предците им са участвали в строителството на множество жилищни и обществени сгради и мостове в рамките на Османската империя, както и във възстановването на изгорелия Рилски манастир през 1833 г.

Те участват и построяването на първото училище в Брацигово, което изгаря при пожар през 1927 г.

Инж. Клянчев завършва средното си образование в Брациговската гимназия през 1958 г., която по това време носи името „Девети септември“. След това отбива редовната си военна служба в Школа за запасни офицери в Силистра. Става запасни офицер и преминава през различни длъжности в поделението за сапьори в Пещера, където е последователно командир на взвод, командиир на рота, командиир на батальон и достиига до зам.- командиир на инженерния полк.
Веднага след това решава да запише и завършва курс на обучение на новосъздадения в Брацигово Техникум по строителство и архитектура „Георги Златков“ през 1962 г., наследник на Професионална гимназия по строителство и архитектура основана през 1912 г.
След това е приет и продължава задочно с висше образование във ВИАС в София , където завършва специалност „Промишлено и гражданско строителство“ с дипломна работа, която е оценена с много добра оценка.
Още по време на придобиване на висшето си образование започва и преподавателска дейност в Техникума, където преподава предметите „Бетон и стоманобетон“, „Строителна механика“, „Техническо чертане“ и „Гражданско и пътно строителство“.

Хляди ученици са получили основни знания по специалността „Строителен техник“ именно от него. Днес много от тях вече са пенсионери, а други продължават да работят предимно в частниия сектор или в общинскии администрации в областта и страната.
Инж. Груйо Клянчев се включва активно в обществения живот на града. Той е изкушен от перото и е един от редовните дописници на местния вестник „Априлци“, където публикува интересни статии от областта на строителството и за ролята на местните дюлгери в развитието на строителството в страната.

В периода от 1975 до 1976 г. той е заместник – кмет на града. Лично е ангажиран с отбелязването на 100 – годишнината от избухването на Априлското въстание и един от най-големите проекти осъществени тогава в града – създаването на парк „Априлци“.

В периода от 1983 до 1986 г. Груйо Клянчев е директор на Техникума по строителство и архитектура „Георги Златков“. А след това до закриването на учебното заведение преподава в него.
Създава една от първите частни фирми за проектиране в страната по Указ 56 от 1987 г., когато на 29 октомври Политбюро на ЦК на БКП взема решение за разпускане на стопанските отдели. Инж. Груйо Клянчев е проектирал стотици къщи, вили, стопански сгради не само на жители на града, но и от страната. Член е на Камарата на проектантите и инженерите.
Инж. Клянчев е семеен, баща на дъщеря и син, дядо на две внучки и трима внука, които са закърмени с любов към Брацигово и славната история на нашия край.
След демократичните промени, по време на кмета Калинов оглавява Общинския съвет в Брацигово, като по свое настояване работи без да получава заплата за длъжността.

Според правилника на Общинския съвет със званието „Почетен гражданин“ се удостояват физически лица с изключителни заслуги и особен принос в областта на обществения, стопанския, социалния, културния и спортен живот на общината.

Брациговският апостол Васил Петлешков е избран за почетен гражданин за вечни времена.
През годините със званието почетен гражданин са удостоени Атанас Златков, световният шампион по културизъм Георги Диментиев, проф. д-р Пейо Мишев, краеведът и културен деец Търпо Рашайков, проф. д-р Никола Каракънев, Данаил Юруков, Атанас Ботев – създател на селищна система Брацигово, тенерал – лейтенант Никола Генчев, авторите на книгата за брациговските майстори строители – Владимир Партъчев и проф. арх. Пею Бербенлиев, акад. Крум Дамянов, проф. Елена Георгиева, писателят Христо Траянов.














