Преди месец неврохирургът д-р Георги Петров прекрачи прага на Народното събрание като народен представител от „Прогресивна България“ от 13 МИР – Пазарджик.
На 40 години, с повече от 15 години медицински стаж и активна лекарска практика, той е сред новите лица в политиката. Избран е за член на Комисията по здравеопазване и Комисията по труда, социалната и демографската политика.
– Д-р Петров, как изглежда Народното събрание през очите на един лекар?
Честно казано, доста различно от операционната, но с не по-малка отговорност. В медицината всяко решение има пряко отражение върху човешкия живот. В политиката е същото, само че последствията засягат много повече хора.
Влязох в Народното събрание без политически багаж, но с професионален опит и ясното съзнание, че хората очакват решения, а не оправдания. След първия месец съм още по-убеден, че обществото е уморено от политически противопоставяния. Хората искат работещи институции, предвидимост и държава, която решава проблемите им.
– Вие сте успешен неврохирург. Защо решихте да поемете по пътя на политиката?
Защото през годините видях, че много от проблемите не могат да бъдат решени само в лекарския кабинет или операционната.
Всеки ден се срещам с пациенти и техните семейства. Чувам тревогите им, виждам трудностите, през които преминават. Разбрах, че ако искаме реална промяна, тя трябва да започне от законите, от политиките и от начина, по който функционират институциите.
Не съм напуснал медицината и няма да я напусна. Продължавам да практикувам, защото именно контактът с пациентите ми помага да остана близо до реалния живот.
– Избран сте за член на Комисията по здравеопазване. Кои са първите теми, които поставяте на масата?
Най-голямата ми тревога е, че българското здравеопазване все още работи повече за системата, отколкото за пациента.
Имаме прекрасни лекари, медицински сестри и специалисти, но те често работят под огромно напрежение. Особено сериозен е проблемът в областните болници. Не е нормално хората, които носят отговорност за човешкия живот, да бъдат поставяни в ситуация постоянно да мислят дали ще има достатъчно средства за развитието на отделенията и за достойното възнаграждение на персонала.
Затова ще настоявам за политики, които гарантират по-добро финансиране и по-добри условия на труд в областните лечебни заведения. Ако искаме качествено здравеопазване, трябва първо да се погрижим за хората, които го осигуряват.
– Често говорите за доболничната помощ. Защо?
Защото именно там е ключът към модерното здравеопазване.
Днес много пациенти стигат до болницата твърде късно. Липсва достатъчно добра профилактика, липсва навременна диагностика, липсва достатъчен достъп до специалисти в редица населени места.
Една европейска здравна система не започва от болничното легло. Тя започва от профилактичния преглед, от семейния лекар, от ранното откриване на заболяването.
Колкото по-силна е доболничната помощ, толкова по-малко страдание има за пациента и толкова по-ефективна е цялата система.
– Какво означава според Вас здравеопазване с човешко лице?
Означава пациентът да не бъде оставян сам. Когато човек чуе диагноза, той има нужда от повече от лечение. Има нужда от информация, от доверие и от усещането, че някой върви до него по пътя към оздравяването.
Днес много хора изпитват тревога още преди да са прекрачили прага на болницата. Чудят се къде да отидат, какво ще струва лечението, дали ще получат помощ навреме.
Моята визия е за система, която дава спокойствие. Защото болестта е достатъчно тежко изпитание сама по себе си. Държавата не бива да добавя още тревоги към него.
– Втората комисия, в която работите, е по труда, социалната и демографската политика. Какви са предизвикателствата там?
България преживява сериозна демографска криза и тя не може да бъде решена с едно решение или една програма.
Необходимо е младите семейства да виждат перспектива тук. Необходимо е възрастните хора да живеят достойно. Необходимо е работещите хора да усещат сигурност.
Социалната политика не е разход. Тя е инвестиция в обществото. Когато хората живеят спокойно и сигурно, тогава държавата се развива.
– Вие сте баща на двама синове. Промени ли това начина, по който гледате на политиката?
Безспорно. Когато си родител, започваш да мислиш по-дългосрочно. Вече не гледаш само днешния ден. Питаш се каква държава ще оставим след десет, двадесет или тридесет години.
Моите синове са една от причините да приема това предизвикателство. Искам те да растат в България, която дава шанс, а не принуждава младите хора да търсят бъдещето си другаде.
– Как ще поддържате връзката си с хората от Пазарджишка област?
Чрез постоянен диалог. През следващите седмици започвам приемни дни във всички общини на областта. Ще се срещам с граждани, лекари, учители, представители на бизнеса, неправителствени организации и местната власт.
Народният представител не трябва да бъде човек, когото виждат само по телевизията. Той трябва да бъде сред хората и да познава проблемите им.
– Коя е Вашата лична кауза като народен представител?
Да върнем доверието в институциите. Хората трябва да видят, че политиката може да бъде професионална, почтена и полезна. Че има смисъл от експертизата и че решенията могат да се вземат в интерес на обществото.
За мен това не е просто мандат. Това е отговорност към хората, които са ми повярвали.
– Какво бихте искали да постигнете до края на този парламентарен мандат?
Искам да мога да погледна хората в очите и да кажа, че съм използвал всяка възможност, за да защитя каузите, в които вярвам. Да сме направили крачка към по-достъпно здравеопазване. Да сме дали повече сигурност на пациентите. Да сме подобрили условията за работа на медицинските специалисти. Да сме укрепили областните болници и доболничната помощ. Защото силната държава не се измерва с броя на институциите или приетите закони. Силната държава е тази, в която родителят е спокоен за детето си, възрастният човек е сигурен, че няма да остане без грижа, а пациентът знае, че ще получи навременна и качествена помощ.
Това е България, за която си струва да работим. И това е каузата, която ще отстоявам всеки ден – като лекар и като народен представител.
