Тя започва кариерата си в училище преди 36 години, когато единствените пособия за учениците са химикал и тетрадка. Калкулаторите са новост, която не всеки притежава. Електронните часовници – също.
Днес напуска учителската стая, а възпитаниците ѝ могат да достигнат до всяка точка на света само с един клик в телефона. Знанията преди 36 години и сега, могат ли да се съпоставят? Възможностите за събиране на знания са огромни, но как и какво провокира желанието на учениците да учат?
Отговорите на тези въпроси дава преподавателката по БЕЛ в ПГХВТ „Атанас Ченгелев“ в Пещера – Елена Божкова. Както самата тя се определя от „старата школа“.
Първият ѝ работен ден е в закрития вече Техникум по строителство и архитектура „Георги Златков“ в Брацигово. На петнадесети септември директорът по това време – инж. Груйо Клянчев си мисли, че тя е ученичка, когато влиза в школото. Тежи едва 44 килограма и е само на 23 години, а прическата ѝ е на дете. До днес и двамата си спомнят с усмивка този момент.
Първият ѝ випуск е в специалност „Сонди и инжекции“ – 18 момчета през 1989г. „В Техникума се превърнах в учител, работих с колеги със златни сърца, всеки споделяше своя опит с мен, наставляваше ме и аз се учих как да стана като тях. Заради това сега искам да се съберем на 4 юли в Брацигово и да си спомним за това далечно време.“ – казва Елена Божкова.
Тя работи в училището цели 27 години, следват лекторски часове в ОУ“Св. Патриарх Евтимий“, а после се мести в ПГХВТ „Атанас Ченгелев“ в Пещера. Там продължава да учи брациговчета, защото е преподавала на много от родителите, а на някои е била и класна. Обича ги и ги уважава и до днес, защото всеки от тях е и част от личната ѝ съдба. Над 1400 е общият им брой, но повечето от тях тя може да назове по име. Има и такива, които отдавна живеят в чужбина, но и до днес когато си дойдат отиват да се срещнат с нея, защото има за какво говорят.
„Аз си обичам работата и знам защо ходя в училище. Част от родителите на моите бяха завършили при нас в Строителния техникум. И класна съм им била. Затова ги записаха в Пещера.“ – разказва Елена Божкова.
„Аз работя за учениците си и ги мотивирам. Разговарям с тях като с личности. Понякога родителите правят лоша услуга на децата си, когато вместо да ги накарат да учат се опитват да им повишат успеха по друг начин. В живота задни вратички няма, там всеки трябва да се справи сам и то с това, което е научил в училище. Преподаването на един предмет и усвояването на знанията са само част от т.нар. обща култура. Да, детето може да иска да се развива в друга област, но празнините в тази, която не му е интересна ще си личат цял живот.“ – казва Елена Божкова.
В потвърждение на думите си разказва, че самата тя никога не е спирала да учи – първата ѝ диплома е от ПУ“Паисий Хилендарски“ за българска и руска филология, през 2008 г. записва СУ“Св. Климент Охридски“ и има диплома за Немска филология. Това е другият важен момент в учителската биография – да не изоставаш и да продължаваш да учиш, защото иначе изоставаш от тези, на които трябва да преподаваш знанията си.
Тази година Елена Божкова окончателно предава щафетата на своята съименица Елена Гюзелева, за която казва, че също е изключителен учител и професионалист. „Децата са с различни възможности, но работата на един учител е да извади на показ максимума от капацитета на всяко дете.
Повечето от тях имат заложби, но за да ги развиват трябва подкрепа и от родителите. Погрешно е схващането, че те нямат роля в развитието на децата си. Родители и учител трябва да работят заедно с децата. Тогава нещата се случват.“ – твърди г-жа Божкова.
През учебната 2025/ 26 г. Елена Божкова обучава последния си випуск. На матурите по БЕЛ Димитър Антонов е с отлична, а петима нейни ученици са с много добри оценки.
В последния учебен ден всеки от възпитаниците в нейния клас е получил специална картичка и малка дървена солничка. Защото никой не трябва да забравя, че освен мечти, ще среща по пътя си и неволи, които са „солта на живота“, но от нас зависи как алхимично да ги трансформираме в захар.
