Слънцестоене се нарича времето, когато Слънцето пресича най-отдалечените точки на небесния екватор. Видимият път на Слънцето по небесната сфера се нарича – еклиптика дължината на еклиптиката е 360°, земната годината има ~365 дни – т.е. Слънцето се движи по еклиптиката с около 1° на ден. Точките, където еклиптиката пресича небесния екватор правят деня и нощта да са еднакво дълги – тези слънцестоения се наричат равноденствия.
Има лятно и зимно слънцестоене – т.е. най-дългата или най-краткия ден.
В северното полукълбо настъпва зимното слънцестоене на 21 декември или 22 декември и тогава там е най-краткият ден (и най-дългата нощ), а лятото – 20 или 21 юни и тогава там е най-дългият ден (и най-кратката нощ). В южното полукълбо по тези дати са, съответно, лятно и зимно слънцестоене.
В умерените географски ширини – до лятното слънце стоене Слънцето непрекъснато расте – т.е. изкачва се над хоризонта, на този ден – то спира и променя своята посока, започва да се спуска докато настъпи зимното слънцестоене, когато пак спира.
От векове в Деня на лятното слънцестоене хиляди хора се събират в района на 5000-годишните мегалити край Стоунхендж, за да отпразнуват най-дългия ден на годината. Мнозина са убедени, че действат магически сили, които влияят върху човешките възможности.
