Мексико завладява сърцето на всеки, който се докосне до неговата култура. Загадъчно и мистично е всичко свързано с отминалите цивилизации, които са оставили дълбок отпечатък в историята на човечеството, но и на красивия полуостров Юкатан. Там са властвали маите. В продължение на векове са създавали храмове и градове, които изумяват с подредеността и мащабите си.

Доказателствата за отдавна отминалата цивилизация са навсякъде, но по-голямата част от тях са покрити с растителност, след като са напуснати от обитателите си и джунглата отново ги превзема.

И това продължава до 30-те години на XIX век, когато британско-американски екип от изследователи пристигат на полуостров Юкатан за проучвания и осъзнават, че тези мистериозни хълмове в джунглата са всъщност значими археологически съкровища.

Изоставени и запустели, функцията на тези обекти и артефакти – храмове, пирамиди, останки от изкуство и дори писменост, е неизвестна. Въпреки това, Джон Лойд Стивънс пише през 1841 г. „всички те изглежда са дело на една и съща група хора. Кои са били тези раси, откъде са дошли или кои са били техните предци, не се ангажирах да кажа, нито знаех“, признава той.

Руините са останките от маите – могъща мезоамериканска цивилизация, която някога владеела голяма част от Централна Америка – от Северен Белиз през Гватемала и Южно Мексико.

Те били първите земеделци в региона и опитомили дивата природа, построили градове и усъвършенствали почти всеки аспект на тогавашната цивилизация.

Въпреки че техните потомци пазят не малко от традициите и познанията им, днес много подробности за маите остават толкова загадъчни, колкото и преди векове.

Цивилизацията на маите се заражда между 7000 г. пр.н.е. и 2000 г. пр.н.е., когато ловци събирачи изоставят своите номадски навици и създават по-постоянни селища.

Последните анализи показват, че тези първи заселници идват от Южна Америка и вероятно донасят със себе си своята основна храна – царевицата, до 4000 г. пр. н. е. отглеждането на царевица драматично променя посоката на развитие на маите, буквално подготвяйки възхода на тяхното общество и култура. Маите ще продължат да култивират и други важни растителни храни като тиква, маниока и боб.

Подобно на олмеките, маите се фокусират върху изграждането на градове около своите храмове. Този напредък в земеделието и градоустройството днес е известен като Предкласически период (между 1500 и 200 г. пр.н.е.).

Пирамидата Ел Кастильо, известна още като Храмът на Кукулкан, в Чичен Ица е призната за едно от новите чудеса на света и привлича милиони посетители всяка година. Това място предлага уникален поглед към културата на маите , привличайки както любителите на историята, така и случайните туристи. Тя е с 365 стъпала, съответстващи на броя на дните в годината. Цялата структура е посветена на бог Кукулкан, изобразен като перната змия. По време на пролетното и есенното равноденствие по стъпалата на пирамидата се случва забележителна игра на сенки, създавайки илюзията за змия, спускаща се по структурата.
Докато маите развиват все повече обществото си, те поставят основите на сложни търговски мрежи, усъвършенствани техники на земеделие, напояване, пречистване на водата, водене на война, спорт, писменост и сложен календар.

Техният календар включва три системи за датиране – една за боговете, една за всекидневния живот и трети астрономически календар, известен като Дългото броене.
![]()
Началната точка на третия календар е поставена на легендарната дата на създаването на хората, съответстваща на 11 август 3114 г. пр.н.е.

Антрополозите Джон Линдън и Виктория Брикер откриват, че при увеличаване на дължината на календара до 20 периода от 819 дни се появява модел, който съвпада със синодичните периоди на всички видими планети, сред които Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

Преди това откритие изследователите са смятали, че календарът се отнася за четири цикъла от 819 дни, но този времеви интервал не е съвпадал добре със синодичните периоди на всички планети, които могат да се видят с невъоръжено око. Оказва се, че са необходими 20 цикъла от 819 дни, което е около 45 години, за да може календарът да съвпадне със синодичните периоди на всички видими планети.

В рамките на тези 20 цикъла всяка планета преминава през определен брой синодични периоди цял брой пъти: Меркурий – на всеки цикъл, Венера – на всеки 5 цикъла, Сатурн – на всеки 6 цикъла, Юпитер – на всеки 19 цикъла, а Марс – на всеки 20 цикъла. Въпреки че всеки синодичен период е по-кратък от 819 дни, само Меркурий има синодичен период, който се случва цял брой пъти в рамките на един цикъл. Чрез комбиниране на циклите става възможно да се предскаже разположението на планетите на небето.

Линден и Брикер предполагат, че това знание е свързано и сважни дати и празници в културата на древните маи. Те пишат: „Вместо да се ограничат до една планета, астрономите на маите, създали 819-дневното броене, са си го представяли като по-голяма календарна система, която може да се използва за предсказване на синодичните периоди на всички видими планети“. Календарът на дългото броене започна нов цикъл на 21 декември 2012 г.

Сред най-важните градове на маите са Паленке, Чичен Ица, Тикал, Коба и Калакмул. Но това не е империя. Тези градовете държави и местните владетели се лутат между мирното съжителство и борбата за контрол. Някои места, като Хоя де Серен, изглежда са имали колективно управление вместо едноличен господар.

Религията на маите е била политеистична, с пантеон от божества, свързани с природата, времето и космоса. Маите вярвали в циклична концепция за времето и многопластова вселена със смъртния свят, разположен между небесата и подземния свят.
- Важни божества включват Ицамна (богът-създател), Кукулкан (перната змия) и Чаак (богът на дъжда).
- Практикували са се човешки жертвоприношения и кръвопускания, за които се е вярвало, че подхранват боговете и поддържат космическия ред.
- Известният календар на маите, състоящ се от множество преплетени цикли, е бил тясно свързан с техните религиозни вярвания и практики.
Маите вярват, че божествеността може да се открие във всички неща, дори и в неодушевените предмети. И царевицата има жизненоважна роля в тези вярвания: един от най-важните богове на маите е Хун Хунахпу – богът на царевицата. Според вярванията им най-напред божествата създават хората от кал, след това от дърво, а накрая от царевица.

Маите почитали своите богове с различни ритуали, включително с човешки жертвоприношения и кръвопускане — обичаи, които днес завладяват въображението. Изследователите смятат, че при играта с топка, предшественик на футбола, губещите са принасяни в жертва в знак на признание към боговете на Слънцето и Луната, които според мита за сътворението на маите играят същата игра (от Попол Вух – епос на мезоамериканската култура).

Чичен Ица се гордее с едно от най-големите и най-добре запазени игрища за топка в древна Мезоамерика. Маянската игра с топка, е била нещо повече от спорт; тя е имала дълбоко религиозно и политическо значение. Макар точните правила да остават неясни, играта е била тясно свързана с религиозни ритуали. Противно на общоприетото схващане, не винаги играчът на губещия отбор е бил принасян в жертва, тъй като честта на жертвоприношението понякога е била отдадена на победителите.

Това, което е известно за играта с топка е, че тя е била направена от каучук, тежала е около 9 килограма и състезателите, разделени на два отбора е трябвало да вкарат топката в каменните рингове, които виждате на снимката. Но без да ползват крака и ръце. Топката се е владяла с рамена, торс и хълбоци.

Въпреки че някои северни градове продължават да процъфтяват, по-голямата част от центровете на маите започват да се разпадат през IX – X век. Войните между градовете зачестяват, търговията намалява, а смъртността се повишава.

Теориите за причините, довели до краха на цивилизацията им са различни. Една от тях твърди, че дългото засушаване, съчетано с усиленото земеделие, което води до унищожаването на горите, на които маите всъщност разчитали, довежда бедствието на прага им. Богати градски центрове внезапно са изоставени и запустяват, след като част от маите загиват, а други се разселват към по-плодородни планински земи на юг.

Тези от тях, които остават се изправят пред европейската колонизация, която започва през 1500 г. Когато Испания напълно завладява маите около 1524 г., повечето от най-важните им градове вече са изоставени.

Междувременно, новопристигналите испанци обръщат малко внимание на руините, разпръснати из колониите им, дори когато завземат земите на маите и налагат християнството на коренното население.

Едва през 1840 г. маите са „преоткрити“ от изследователи, заинтригувани от намеците за цивилизацията, която са оставили след себе си. Американският адвокат и дипломат Джон Лойд Стивънс и английският художник и архитект Фредерик Катъруд ръководят поредица от археологически експедиции в Централна Америка, по време на които картографират и документират обитаваните от маите места.

Съществуването на руини в района по това време е вече известно. Въпреки това много европейци гледат на местните жители на Централна Америка като на примитивни и неинтелигентни. Стивънс и Катъруд искат да докажат, че грешат и да установят както стойността на откритията, така и самоличността на техните създатели.

Макар и убедени в значимостта на тази култура, двамата изследователи се опитват да спечелят от намереното, като дори опитват да купят цели древни градове, които да транспортират до музей в Ню Йорк. Все пак, тяхната работа принуждава света да “види” цивилизацията на маите и да постави основите на бъдещи археологически открития.

Днес изследването на цивилизацията на маите е във възход, а съвременната археология вероятно е разкрила всичко – от руини до религиозни реликви в джунглата. Все пак изследователите продължават да опитват да открият повече за маите, за забележителния възход на тяхната цивилизация, както и за нейния мистериозен край.

Маите все още съществуват в настоящето. Повече от шест милиона техни потомци живеят в съвременна Централна Америка, където все още се говорят над 30 езика, произлизащи от езика на древните маи.

Древната цивилизация на маите продължава да пленява въображението както на пътешественици, така и на любители на историята. Със своята богата история, сложна архитектура и трайно влияние, културата на маите предлага едно завладяващо пътешествие във времето.














