10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. На самата дата беше извършен преврат от партийната върхушка. Тодор Живков, който беше пречка за перестройката на Михаил Горбачов, беше отстранен. Имаше намеса на Москва чрез нейните най-верни хора, като Андрей Луканов.
На 10 ноември на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години. Започват политическите промени в страната и преходът на България към демокрация и пазарна икономика.
Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена.
На 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.
Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.
През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.
Политическите процеси в страната започват да се развиват бурно. За първи път след промените и единствен засега е убит български премиер, това е Андрей Луканов, той е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка“ № 15 в София. Смятан е за сивия кардинал в управляващата тогава БСП, сочен за проводник на интересите на Русия в енергетиката и за баща на прехода в икономиката.
Приватизацията по време на управлението на правителството на Иван Костов (1997–2001 г.) е един от най-противоречивите и дискутирани периоди в съвременната българска история, като оценките за нея остават силно поляризирани. Правителството на Иван Костов идва на власт след тежката финансова и хиперинфлационна криза от 1996–1997 г., при управлението на Жан Виденов, и въвежда Валутен борд.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
Монархът Симеон Сакскобургготски е министър-председател на България от 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Той управлява страната начело на 88-ото правителство на Република България, излъчено след категоричната победа на неговата партия Национално движение Симеон Втори (НДСВ) на парламентарните избори през юни 2001 г. Случаят му е уникален в световната история, тъй като той е един от малкото монарси (цар на българите в периода 1943–1946 г.), който по-късно се завръща в родината си и е избран по демократичен път за премиер в условията на републиканско управление. Поради отказ на ОДС да се включи в кабинета, НДСВ съставя правителство в коалиция с ДПС, като в състава му влизат като независими и представители, подкрепени от БСП. Неговото управление ще се запомни с емблематичното му обещание при влизането в политиката през април 2001 г., че може „да оправи страната за 800 дни“ чрез икономически реформи и нов морал в политиката. По време на неговия мандат на 29 март 2004 г. България официално става член на НАТО. През април 2005 г. правителството му подписва и Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (реализирано на 1 януари 2007 г.).
След парламентарните избори през 2005 г. Сакскобургготски отстъпва премиерския пост на Сергей Станишев, но НДСВ остава в управлението като част от управляващата коалиция (Тройната коалиция: БСП, НДСВ и ДПС). България става официално член на Европейския съюз на 1 януари 2007 година.
Присъединяването към Европейския съюз отваря нови икономически възможности за България. Държавата придобива достъп до единния европейски пазар, което облекчи търговията и икономическото сътрудничество. България получава финансова помощ и структурни фондове от ЕС за подкрепа на икономическото си развитие и сближаване с останалата част на съюза.
Българските граждани придобиват правото да живеят и работят във всяка държава членка на ЕС. Подобно на това, гражданите на други държави членки на ЕС придобиват същите права в България. Принципът на свободно придвижване позволява лесен обмен на хора, което допринася за културното разнообразие и икономическата интеграция.
Десет години след 10 ноември, през 2009 г., в интервю, което направих за вестник „Пазарджишка Марица“ един от стожерите на СДС в Пазарджик разказва следното:
– В банята, жена ми ми каза, че Живков е паднал, и много се зарадват.
– Чрез „Подкрепа“, през декември 1989 г. Георги Спасов беше дошъл да организира митинга на Колодрума. Той беше изпратен от д-р Константин Тренчев, той също е с местен корен, баща му е беловец. След митинга се събрахме в тайната заличка на някогашния Клуб на културните дейци. Бяхме не повече от двадесет души. Говорихме за Полша, Лех Валенса и „Солидарност“. Всъщност нашата „Подкрепа“ беше българския еквивалент на „Солидарност“. Така че стартирах със синдикализъм. През 1990 г. станах член на БСДП на Петър Дертлиев и от там влезнах в Координационния съвет на СДС в Пазарджик.
– Три групи хора – това е съдбата на България, не само на Пазарджик. Първата група бяха честни и в голяма степен наивни хора, вторите бяха кариеристи, а третите – пребоядисали се от БКП. СДС беше един голям микс. Тогава, въпреки че управляваше БСП, бъдещето се ковеше от СДС. БСП беше и си остава тенджера под налягане. В нея ври и кипи, но каквото и да става, си става вътре. Чат-пат им избухва капакът и заедно с него поредният лидер – Луканов, Жан, сега Станишев. В СДС винаги сме готвили на отворен капак. Така е и сега. Всеки може да погледне дали е готова манджата.
След 2021 г. България навлезе в безпрецедентна политическа нестабилност. В рамките на няколко години се проведоха рекорден брой парламентарни избори поради невъзможността на партиите в Народното събрание да съставят стабилно редовно правителство. Страната се управляваше предимно от служебни кабинети, назначени от президента Румен Радев.
