Затлъстяването, инсулиновата резистентност и метаболитният синдром са предупредителните сигнали, които не бива да пренебрегваме. „Не чакайте симптомите, за да потърсите ендокринолог“, призовава д-р Козложов.
На 14 ноември светът отбелязва Световния ден за борба със захарния диабет – заболяване, което отдавна е придобило мащабите на глобална здравна пандемия. Зад статистиката обаче стоят реални хора, семейства и съдби. Все повече млади хора развиват нарушения във въглехидратната обмяна, а диабет тип 2 често остава неразпознат с години, докато междувременно уврежда кръвоносните съдове, сърцето, бъбреците и зрението.
По този повод разговаряме с д-р Иван Козложов – ендокринолог в МБАЛ – Пазарджик и специалист с амбулаторна практика в града, за тревожните тенденции, ранните сигнали на организма, съвременните възможности за лечение и най-важното – какво можем да направим, за да не стигнем до диагнозата захарен диабет.
Д-р Козложов, диабетът често е наричан тихата епидемия на XXI век. Защо?
Защото може да се развива години наред, без човек да има ясно изразени оплаквания. Особено диабет тип 2. Пациентът се чувства сравнително добре, ходи на работа, изпълнява ежедневните си ангажименти и дори не подозира, че кръвната му захар е повишена.
В практиката си срещам хора, които идват заради умора, покачване на теглото, сънливост след хранене или често уриниране и едва тогава установяваме нарушения в кръвната захар. Има и пациенти, при които диагнозата се поставя случайно – при профилактични изследвания или по повод друг здравословен проблем.
Понякога първата среща с диабета е вече чрез негово усложнение. Това е особено тревожно. Не бива да чакаме появата на усложнения, за да обърнем внимание на метаболитното си здраве.
Кои са най-честите сигнали, че организмът ни се движи към диабет?
На първо място бих поставил увеличаването на телесното тегло, особено натрупването на мазнини в коремната област. Следват повишеното кръвно налягане, нарушенията в липидния профил, високите триглицериди и пониженият HDL холестерол.
Това са компоненти на метаболитния синдром – състояние, което значително увеличава риска от развитие на диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания.
Друг важен сигнал е инсулиновата резистентност. При нея клетките реагират по-слабо на инсулина и организмът компенсира, като произвежда повече от него. С времето тази компенсация може да се окаже недостатъчна.
Искам да подчертая нещо важно: инсулиновата резистентност не е равнозначна на захарен диабет, но при определени пациенти е част от пътя към него.
Можете ли да дадете примери от практиката си?
Ще посоча няколко типични клинични ситуации, без да навлизам в лични данни на пациенти.
Имам предвид например млада жена, която идва заради трудно намаляване на теглото, умора и повишен апетит. При изследванията се установяват инсулинова резистентност, наднормено тегло и нарушения в липидния профил. Кръвната захар все още може да бъде в нормални граници, но вече има основания да се предприемат мерки.
Друг типичен случай е мъж в активна трудоспособна възраст, който не се оплаква от нищо особено. Има наднормено тегло, високо кръвно налягане и повишени триглицериди. При профилактично изследване се установява повишена кръвна захар и последващите изследвания потвърждават диабет тип 2.
Срещаме и пациенти, които години наред са приемали умората, жаждата и честото уриниране за нормална последица от натовареното ежедневие.
Тези ситуации показват едно – заболяването не започва от момента, в който получим лабораторния резултат. Метаболитните промени често са започнали много по-рано.
Какви изследвания трябва да направим, за да разберем дали сме в риск?
Най-достъпното и важно изследване е кръвната захар на гладно. Но не трябва да се ограничаваме само с него.
Основните изследвания, които използваме за диагностика, са: кръвна захар на гладно, гликиран хемоглобин (HbA1c) – отразява средните нива на кръвната захар приблизително за последните 2–3 месеца, орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) – когато има показания за допълнително изясняване на въглехидратната обмяна.
Диабет се диагностицира при кръвна захар на гладно ≥7,0 mmol/l, HbA1c ≥6,5%, кръвна захар на втория час от ОГТТ ≥11,1 mmol/l или случайна кръвна захар ≥11,1 mmol/l при наличие на типични симптоми.
Когато няма категорична симптоматика, резултатът трябва да бъде потвърден с повторно изследване.
Инсулинът и HOMA индексът могат да бъдат полезни при оценка на инсулиновата резистентност в определени клинични ситуации, но не са диагностични критерии за захарен диабет.
Все по-често се говори за преддиабет. Трябва ли хората да се притесняват, ако имат гранични стойности?
Трябва да приемат това като предупреждение, а не като присъда.
Преддиабетът е състояние, при което кръвната захар е над нормалните стойности, но все още не достига диагностичните критерии за диабет. Това е изключително важен момент, защото именно тогава можем да повлияем съществено на риска.
Например при кръвна захар на гладно между 5,6 и 6,9 mmol/l според критериите на Американската диабетна асоциация говорим за нарушена гликемия на гладно. При HbA1c между 5,7 и 6,4% също има данни за преддиабет.
Не всеки човек с преддиабет непременно ще развие диабет. Напротив – с навременни мерки, редукция на теглото, правилно хранене и физическа активност рискът може значително да бъде намален.
Затлъстяването ли е основният виновник?
То е един от най-съществените рискови фактори, особено когато мастната тъкан се натрупва в областта на корема.
Но нека не забравяме, че диабетът е многофакторно заболяване. Значение имат наследствеността, възрастта, физическата активност, хранителните навици, сънят и съпътстващите заболявания.
Имам пациенти, които спортуват, но не могат да контролират теглото си заради неправилен хранителен режим. Други се хранят сравнително добре, но водят изключително заседнал начин на живот.
Затова подходът трябва да бъде индивидуален. Не можем да дадем една и съща препоръка на всеки пациент.
Какво бихте препоръчали на хората, които искат да се предпазят?
Няма магическа рецепта, но има няколко правила, които действително работят.
Първо – хранене. Ограничаване на захарните изделия, подсладените напитки, силно преработените храни и прекомерния прием на калории. Повече зеленчуци, достатъчно белтъчини, фибри и качествени хранителни източници.
Второ – движение. Препоръчвам поне 150 минути умерена физическа активност седмично. Това може да бъде бързо ходене, плуване, колоездене или подходящи упражнения. Дори редовните разходки след хранене имат положителен ефект върху кръвната захар.
Трето – тегло. При хората с наднормено тегло дори редукция от 5–7% може да доведе до съществено подобрение на метаболитните показатели.
Четвърто – сън и стрес. Хроничното недоспиване и продължителният стрес също могат да повлияят неблагоприятно върху метаболизма.
И пето – профилактика. Не чакайте да се появят симптоми. Особено хората с фамилна обремененост, наднормено тегло, хипертония, дислипидемия или прекаран гестационен диабет трябва да следят редовно кръвната си захар.
Напоследък изключително популярни са медикаментите за отслабване – Оземпик, Вегови, Мунджаро. Дали те са решението на проблема?
Това е една от най-големите промени в съвременната ендокринология. Разполагаме с медикаменти, които дават нови възможности както при лечението на захарния диабет тип 2, така и при затлъстяването.
GLP-1 рецепторните агонисти и двойните инкретинови препарати, какъвто е тирзепатид, показват много добри резултати при подходящо подбрани пациенти.
Тези медикаменти могат да подобрят гликемичния контрол, да подпомогнат редукцията на теглото и при определени групи пациенти да намалят сърдечносъдовия риск.
Но искам да бъда категоричен – това не са лекарства за самолечение и не са козметични средства за бързо отслабване.
Преди започване на подобна терапия трябва да се направи оценка на пациента, да се преценят показанията, противопоказанията, придружаващите заболявания и възможните нежелани реакции. Лечението трябва да бъде проследявано от лекар.
Най-важното е, че медикаментите не отменят необходимостта от промяна в начина на живот.
Диабетът означава ли задължително инсулин до края на живота?
Категорично не. Това е един от най-разпространените митове.
Диабет тип 2 има различни стадии и различни терапевтични възможности. При едни пациенти може да бъде постигнат добър контрол с хранителен режим, физическа активност и медикаменти. При други се налага инсулинова терапия.
Инсулинът не е наказание и не означава, че пациентът е допуснал грешка. Понякога той е най-правилното и необходимо лечение.
Разполагаме с все по-съвременни инсулинови препарати и технологии за проследяване на кръвната захар. Целта ни е не просто да понижим една лабораторна стойност, а да предпазим пациента от усложнения и да запазим качеството му на живот.
Какви са най-сериозните усложнения, ако диабетът остане неконтролиран?
Диабетът засяга практически целия организъм.
Най-сериозните усложнения са свързани със сърдечносъдовата система – инфаркт, инсулт и периферна артериална болест. Могат да настъпят диабетна ретинопатия с увреждане на зрението, диабетна нефропатия с прогресиращо увреждане на бъбреците и диабетна невропатия.
Особено опасно е, че тези усложнения могат да се развиват постепенно и без изразени симптоми.
Затова при пациентите с диабет не е достатъчно да следим само кръвната захар. Необходимо е проследяване на артериалното налягане, липидния профил, бъбречната функция, албуминурията, очния статус и състоянието на долните крайници.
Каква е Вашата лична препоръка към хората от Пазарджик и региона?
Бих искал да кажа на всички: не отлагайте грижата за здравето си!
Често сме склонни да отделяме време за работа, семейство и ежедневни задължения, но оставяме собственото си здраве на последно място. Докато не се появи проблем.
Като ендокринолог в МБАЛ – Пазарджик и в амбулаторната си практика ежедневно виждам колко важно е заболяванията да бъдат откривани навреме. Виждам и колко много може да се постигне, когато пациентът е мотивиран и участва активно в лечението си.
Не е необходимо да променим живота си за един ден. Достатъчно е да започнем с малки, но постоянни стъпки – повече движение, по-разумно хранене, контрол на теглото и редовни профилактични изследвания.
Диабетът е сериозно заболяване, но не е присъда. А преди всичко – не трябва да чакаме да се разболеем, за да започнем да се грижим за себе си.
