За 185-и път в катедрален храм „Успение на Света Богородица“ в Пазарджик днес бе отбелязан храмов празник, сочат историческите източници.
Храмът „Успение на Света Богородица“ в Пазарджик е образец на спазването на златното сечение, тя е единствената църква в страната от епохата на Възраждането, която е създадена с такава прецизност. Погледната отвън, църквата представлява едно тяло, покрито с двускатен покрив и нартекс. Църквата е построена през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди.
Около средата на XIX век Пазарджик е един от големите градове на Европейска Турция, състоящ се от 33 махали – 18 турски, 12 български и 3 цигански. Цинцарите, гърците и арменците живеели в българските махали, а евреите – в турските. Къщите в града били 3 420. Проф. Иван Батаклиев е установил мястонахождението и имената на следните ма-хали: Хаджи Калъч махала, Орта джамимахала, Диване сефер махала, БояджиБали махала, Махмут Атик махала, НаибХамза махала, Ченгел махала, Имаретмахала, Кара Терзи махала, Пири беймахала, Хаджи Сали махала, Йокчебасанмахала, Мензилхане махала, Саид ходжамахала, Кятиб Юсуф махала, Мусалля махала, Чиксалън махала, Вароша, Канлъкавак,Силук кавак, Ени махала.
В града имало 1 200 дюкяна, 30 хана,2 мъжки бани, 2 женски бани, 15 улични чешми, общ шадраван, кланица, поща с телеграф, градски часовник, четири български християнски храма, един арменски християнски храм, една еврейска синагога, деветнадесет джамии и няколко месчита.
Съвременникът на построяването на катедралния хам Стефан Захариев, не е написал нито ред за сградата в книгата си за Татар-пазарджишката кааза. Във връзка със стогодишнината на храма, през 1937 г. е проведена анкета сред близки на строителите от Брацигово и Пещера. Както се досещате всеки от тях твърди, че именно неговите родственици са построили черквата. В крайна сметка пещерското лоби надделява и комисията отсича, че водещата страна в градежа е Пещера. Според проф. Ив. Батаклиев главни настоятели и деятели за построяванетона църквата били хаджи Стоян Вълюв и хаджи Стоян Кулата, като пълномощници на всички еснафи.
Твърди се, че местният бей разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава първомайсторът разрязал на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.
Преди да започне строителството майсторът направил проучване на терена, а след като установил, че подпочвените води са високи, наредил в почвата да се набият греди-пилони, върху тях била изградена дървена скара и чак тогава се поставили темелите. Църквата „Света Богородица“ представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Света Богородица, ляв – на Свети Харалампий, десен – на Свети Мина, и два параклиса в женското отделение – Свети Архангел и Свети Николай, в мъжкото. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит. Този камък се добива от околностите на Брацигово и Пещера.
Кой е построил храма?
За съжаление не са запазени конкретни данни за това, но е ясно, че в него са участвали строители от Брацигово и Пещера. От Брацигово – първомайстор Стойко, а от Пещера – уста Димитре. Кой е бил водещият строител? Никога няма да разберем със сигурност, но знаем
тайният подпис на майсторите от Брацигово
Градежът на храмове е много по-различен от направата на една къща или друга сграда. Разликата е, че в Божия дом трябва да се влиза с преклонение, а възрожденските българи знаели, че никой не е по-голям от Господ. И ако той ти е позволил да създадеш нещо, то се ползва с неговото благоволение. Това е и причината да не оставяш името си на фасадата или на друго място в самата постройка. Това е причината да няма имена по сградите, но някои са запазени в кондиките на храмовете.
Стари майстори от Брацигово разказват на дядо ми – потомственият брациговец Петър Клянчев, че все пак техните градежи имат таен подпис. При това толкова очеваден, колкото и ненатрапчив. Кръстообразен прозорец на източната или западната стена на храма. Мястото, от което влиза божията озаряваща светлина.
Точно такива малки прозорци има на всички постройки вдигани от първомайсторите брациговци и техните последователи.
„Успение на Света Богородица“ – Пазарджик.
Снимка: Исторически музей – Брацигово/ Храмът „Свети Георги“ в Асеновград
Прозорче с формата на кръст. Това е тайният подпис на брациговските строители. Има го на всеки техен градеж. Вижте сами.
Снимка: Исторически музей – Брацигово/ Черквата „Света Богородица“ в Калофер
Никола Троянов от Слимница строи през 1846 година църквата “Св. Петър и Павел“ в Сопот и в 1847 “Св. Никола“ в Карлово.
Снимка: Исторически музей – Брацигово/ Храмът „Свети Илия“ в Казанлък
За написването на текста е ползвана книгата „Брациговските майстори строители“ – арх. П.Бербенлиев и Владимир Пъртъчев, „Историята на църквата „Света Богородица“ и „Пазарджик и пазарджишко“ на проф. Иван Батаклиев, „Катедралната църква Успениее Богородично“ на Александър Арнаудов.
