В началото на февруари 2025 г. се навършват 120 години от рождението на Георги Герасимов, художникът, чиято гениалност съперничи с тази на много европейски и известни майстори и негови съвременници – като Пикасо или Миро. Той е роден на 5 февруари 1905 г. в Пазарджик. Завършва гимназия тук, след което от 1926 до 1931 г. изучава живопис при проф. Никола Маринов и графика при проф. Васил Захариев в Държавната художествена академия. Пребивава в Чехия през 1937 г. В експозицията в родния му дом – музей има живописни творби, които свидетелстват за опитите му в посока на фовизма.
В изложба, експонирана преди десет години в ХГ”Станислав Доспевски”, бяха показани негови детски рисунки. Те са собственост на Държавен архив, но на практика са едно от ярките доказателства, че талантът му е намерил изява в още крехката му четири годишна възраст. Прави впечатление и това, че той е сложил подписа си на тези първи творби, дали сигнал за бъдещата му кариера. Незапознатият с битието на Герасимов пазарджиклия или гост на града и днес може се срещне със студентските му етюди, които са изработени с огромна прецизност и издават невероятният му усет към детайла, към позиционирането в пространството и характерната за всеки гений увереност.
В спомените на неговите съвременници намираме странни определения за личността му. Наричат го саможив, мизантроп, ексцентрик. Но всъщност той е бил дълбоко ерудирана личност, която си е дава ясна сметка за обкръжението, което провинциалният еснафски град може да предостави.
Когато е имал какво да споделя Герасимов го е правил в полето на своите рисунки. Така любознателният пътешественик в света на изкуството ще види и прочете защо художникът не е бил женен. Като всеки гений той ни оставил толкова много загадки и самопризнания върху творбите си, че пътят към разкриването им може да отнеме години на неговите изследователи.
В експозицията, подредена в родната му къща, непредубеденият зрител ще се радва на неговите акварели и живопис, малцина знаят, че той има невероятни успехи и в тази област. Не е ясно по какви подбуди е рисувал дори типичните за соцреализма сцени от работническото ежедневие. Една от неговите работи, която се е нуждаела от сериозна реставрация сега радва очите на посетителите в галерията.
Герасимов специализира графика в академията за приложно изкуство в Прага при проф. Шимон и Швабински. Дипломира се с отличен успех през 1938 г. От тогава насетне графиката се превръща в негова стихия. Той познава най-дълбоките и тайни, стреми се да докосне онези нейни висоти, които до този момент не са били познати в българското изобразително изкуство.
Типично за характера му – да се стреми към най-доброто, той се старае да общува с творци, които са близки на личния му натюрел. Не случайно един от най-близките му приятели е композиторът Панчо Владигеров.
Той е човекът на много от рисунките му, както и на една живописна работа. Не можем да отминем с мълчание и многото му автопортрети. По това прилича на Леонардо Да Винчи, който също е боготворял собственото си изображение. Любим друг негов персонаж е майка му, която през целия му живот му е служила като еталон, когото никоя друга жена в града не можела да покрие.
Противно на очакванията Герасимов не е обичал самотата. Но е оставал в самота, защото не е харесвал самонатрапващите се градски посетители.
За голяма част от тях той смятал, че му губят времето. Самотата понякога е състояние, което ти дава шанс да преосмисляш, случилите се или не събития, на спокойствие.
Герасимов работи като преподавател, чертожник и художник в София и Пазарджик. Първата си самостоятелна изложба, урежда в Пазарджик през 1966 г. От 1930 г. участва във всички Общи художествени изложби в страната и представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Два пъти е носител на Орден „Кирил и Методий“. Почетен гражданин на Пазарджик (1966 г.) за приноса му в националното ни изкуство и културното развитие на родния град. Починал на 15 април 1977 г. в гр. Пазарджик.
Споменатата в завещанието къща на Георги Герасимов, построена през 1905 г., е обявена за паметник на културата с протокол № 23 от 05.04.1989 г. на Архитектурната комисия при Експертния съвет на Националния институт за паметниците на културата, а с решение № 8 от 28.04.1993 г. на Колегиума на Министерството на културата на къщата на Георги Герасимов се дава статут на Къща-музей “Георги Герасимов”, филиал на Художествена галерия “Станислав Доспевски” – Пазарджик. Музейната експозиция в къща-музей “Георги Герасимов” проследява творческия и житейски път на художника представяйки художествени произведения, документи и възстановеното му ателие.
