Месни заговезни се празнува седмица преди Сирни заговезни (2 март) и 8 седмици преди Великден (20 април).
Това е последния ден, в който може да се яде месо. До следващата седмица – Сирна неделя или Сирница могат да се ядат само сирене, яйца и мляко, а от втори март се минава на строг пост – само растителна храна без никакви животински продукти и без растителна мазнина, като последната се позволява само през съботите и неделите.
Църковни и народни ритуали свързани с Месни заговезни
В събота (22 февруари) срещу Месни Заговезни е първата за годината голяма Месопустна задушница. На този ден се отива на гробищата при починалите близки, палят се свещи и се казва молитва за опрощение. Раздават се подавки. В неделята на 23 февруари семейството се събира на празнична вечер, като традиционно се ядат само месни ястия.
Църквата нарича седмица до Месни заговезни Неделя на Страшния съд и в църковните служби се припомня Евангелието от Матея, глава 25, в която Исус Христос слиза за втори път на земята и разделя хората, като на едните дава небесното царство, защото са били добри, а другите изпраща в Ада, защото са били лоши.
Сирни заговезни през 2025 година се пада на 2-ри март 2025 година – неделя.
Това е последният ден преди Великденските пости, в който можем да консумираме млечни проезведения. Празникът е известен още и като Прошка, Поклади, Прощална неделя, Сирница, Масленица, Сиропустна неделя.
В седмицата преди Сирни Заговезни – от 24 февруари до 2 март 2025 година, не се яде месо, но могат да се ядат животински продукти – яйца, мляко, кашкавал, сирене и други. След Сирни Заговезни, по време на поста, се преустановяват всякакви животински продукти и се консумират само растителни храни.
Как и кога се иска Прошка?
Прошка може да се иска през цялата седмица преди Сирни заговезни, като в днешно време обичаят се изпълнява с най-близките на вечерята на Сирни заговезни.
Седмица след началото на поста е Тодоровден
Тодоровден, наричан още Конски Великден, е с подвижна дата и винаги се отбелязва в съботата след Сирни заговезни (Прошка). През 2025 г. Тодоровден се пада на 8 март.
Според поверието на този ден св. Тодор забивал гореща главня в земята, за да я затопли. След това яхвал белия си кон и отивал да помоли Господ да започне новото лято и да закриля реколтата и плодородието.
Замесват се празнични пити, от които се дава и на конете. На обредната трапеза има пита с мая, леща, гъбена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, кисело зеле с ориз, праз лук.
