На връх Еледжик, на Бенковска поляна, някъде над село Церово, още личат окопите от оня април на 1876-а, когато въстаниците в Еледжик са обрекли всичко свое в името на свободата.

На 14 февруари 1876 г. в манастир „Св. Никола“ край Калугерово, на събрание организирано от отец Кирил, който подържал връзки и с Васил Левски, председателствано от Бенковски се заклеват над 30 представители на населението на селата: Калугерово, Лесичово, Динката, Виноградец, Ветрен, Славовица, Горно Вършило, Церово и Долно Левски.

Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, е разгромен на 1 май от редовна турска войска от близо 5000 души аскер под командването на Хасан паша.

Изморени от непрекъснатите нападения, останали с малко годен барут, заради пролетните дъждове, защитниците на средногорската твърдина отстъпват.

В околностите на напълно опустошения и разрушен до основи лагер зверски са избити повече от 300 души. Десетки, ако не и стотици са случаите на изнасилени жени, на отвлечени или убити деца.

Част от героите, родени в селата от Община Лесичово са Кочо Честименски, Теофил Бейков, Хайдут Бейко Войвода /Бейко Николов Гащанов/, Братя Никола и Иван Ръжанкови, Цвятко Колев Бръшков, Ангел Генов Телийски, Георги Начев – Даскала и много други.

Огромни са списъците с имената на загиналите и безследно изчезналите в огньовете на Априлското въстание. Сред тях са и имената на съвсем млади хора, дори деца, които не са просто жертва на събитията, а активни участници в тях.

Днес имената им могат да бъдат намерени в музеите и музейните сбирки, върху паметници и паметни плочи, в летописни книги и фамилни спомени.

Паметта за тях е жива, тя е не само извор на заслужена гордост, но и отговорност на потомците пред бъдещето.














