Пет са предложените за званието „Почетен гражданин на Пазарджик“ във връзка с предстоящия празник на града, съобщиха от деловодството на Общинския съвет. Номинациите са постъпили посмъртно за Спас Господов, фотограф – художник Петра Атанасова, поетесата Мария Генова, акад. проф. Димитър Димитров и акад. Васил Овчаров, ректор на Медицинския университет в София.

Освен титлата „Почетен гражданин“, ще бъдат присъдени „Почетен знак“ и „Почетен диплом“. Заседанието по избора е възложено на специална временна комисия, която ще определи тазгодишният носител на наградата за признание, като заседанието за това ще се състои в петък, 11 май.

Ежегодно в  периода преди празника на Пазарджик в общинския съвет постъпват предложения за номиниране на наши изтъкнати съграждани със званието „Почетен гражданин на град Пазарджик и общината”. Затова е необходимо да бъде създадена временна комисия, която да разгледа постъпилите кандидатури и да излезе с предложение пред общинския съвет. Съгласно Наредбата за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на община Пазарджик, решението за номиниране със званието „Почетен гражданин” се взима на тържествената сесия, предхождаща празника на град Пазарджик – 21 май.

Всяко от предложенията е направено от инициативен комитет, а в мотивите са изложени съответните заслуги, на хората. Спас Господов е бил дългогодишен партиен функционер и деятал по времето на социализма и на него дължим сегашият облик на центъра на Пазрджик. (Още за него четете – ТУК)

Петра Атанасова понастоящем живее в Дебращица и е направила множество фотографии от събития и също така художествена фотография за Пазарджик. Тя е и човекът, който е заснел на лента огромна част от представленията на ДКТ „Константин Величков“ в Пазарджик. Дългогодишен сътрудник е и на Държавен архив, носителка е на много награди за своите многобройни изложби.

09генова

Поетесата Мария Генова е родена на 25.11.1939 г. в град Пазарджик, в семейството на военен и домакиня. След завършването на чешка филология в СУ “Св. Климант Охридски” – София, се занимава с преводаческа и редакторска дейност. Изявява се като културен деятел и общественик , а от 1987 г. започва да пише стихове, импресии, есета.
За периода 1993-1995 г. са издадени нейните стихосбирки: „Просто Мария” – 1993 г., „Бъдеща вина” – 1994 г., „Греховно стреме” – 1995 г. В две последователни години, 1995 и 1996, тя участва в конкурс за европейска поезия в град Лече – Италия, организиран от Центъра за европейска култура „Алдо Моро”. Там печели награди със стихотворенията си „Със име на жена” и „Част от сърцето ми остана в Лече”. Редактира книгата на проф. д-р Атанас Божков „Български приноси в европейската цивилизация”, за която е високо оценена от автора. Редактор е на книгата „Процесът по убийството на Алеко Константинов”. Мария Генова е инициатор и един от организаторите на национално честване „Възпоменателни дни – 100 години от гибелта на Алеко” в Пазарджик. Нейните стихотворения „Еньовден” и „Условие, без което не може” са включени в антологията „Български поетеси – избрано” , издадена през 1996 г.
Мария Генова е член на Съюза на независимите писатели. Тя превежда сонетите на Мърквичка от чешки език и книгата излиза през 1998 г. Отзивите на критиката са положителни. През 1999 г. е издадена книгата й „Затворени градини”, обединяваща стиховете от стихосбирките „Просто Мария”, „Бъдеща вина”, „Греховно стреме”, както и лирични миниатюри в проза. Подбрани лирични откровения в стихове, сътворени между 1986 и 2004 г., са включени в излязлата през 2004 г. стихосбирка „Следи в сърцето”.  Превежда чешки и словашки автори с амбицията да възпроизведе характерните особености на душевния свят, стила и лексиката им. С интерес от читателите, критиката и културната общественост е посрещната преведената от Мария Генова книга на чешкия журналист и кореспондент Владимир Сис „Критичните дни на България”, която емоционално и правдиво пресъздава събития от Междусъюзническата война през 1913 г. Книгата  е издадена през 2005 г.

09димитър димитров
Проф. д-р инж. Димитър К. Димитров е известен преподавател и учен, автор на проекта и учредител на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, което е създадено през 1992 г. Има повече от 20-годишен опит в ръководни органи на институции за висше образование.
Научната му продукция в областта на управление на висшето образование, управление на проекти, управление на агробизнеса е значителна.
Работил е като ректор и директор на висше училище, първи заместник-министър на земеделието, председател на Национална борса за интелектуални продукти, учредител и председател на Националната федерация на кредитните кооперации, учредител и председател на Български кооперативен съюз.
Специализирал е в САЩ и Западна Европа в областта на университетския мениджмънт.
Изнасял е лекции в Полша, Гърция, Турция и други страни. Носител на медали и отличия за принос ъм науката, образованието и културата, доктор хонорис кауза.

Акад. Владимир Овчаров е номинацията на пазарджишки общественици, сред които д-р Стайко Спиридонов, проф. Петър Николаков, инж. Емил Йончев, д-р Никола Пенчев и др. Акад. Владимир Овчаров е роден на 2.10.1940 г. в София, но родителите му са от нашия край, опасения, че може да има трудности при раждането му, отвеждат майка му в столицата. Владимир Овчаров е син на д-р Атанас Овчаров и д-р Веса Каранфилова.

Завършва медицина през 1966 г., от 1967 г. постъпва като асистент в катедрата по анатомия на Медицинския Университет – София, където работи и досега. Научната му дейност е предимно областта на невроморфологията, която започва още като студент – предимно структурата и хистохимията на ЦНС, филогенетично и онтогенетично развитие на редица области на ЦНС, структурата, хистохимията, пластичността и развитието на синапсите в ЦНС.
В последните 20 години работи върху половите различия в различни области на ЦНС. Дълги години е посветил на изследването на структурата и химичния състав на клетъчните мембрани на нервните, но и на редица други клетки – ентероцити, сперматозоиди, туморни клетки, скелетни мускули, структурата и хистохимията на миелина. Има също така редица изследвания и върху двигателната система междупрешленови дискове, скелетни мускули.
Редица изследвания са посветени на сърдечно-съдовата система, предимно кръвоснабдяването на мозъка, където данните имат съществено значение за невропротекцията на мозъка при различни операции,предимно в кардиохирургията. В своята изследователска дейност той е използвал редица методи, като е разработил и някои нови хистохимични методи. Получените многобройни оригинални резултати са отразени в над 220 публикации, повечето от които в международни списания с висок импакт фактор, както и на 5 монографии, три от които са издадени в чужбина. Взел е участие в десетки научни форуми, където е изнесъл над 240 съобщения.
Акад. Овчаров е дългогодишен университетски преподавател – провел е хиляди часове упражнения и семинари, както и хиляди часове лекции на български, немски и английски език. Лекциите за били за различни специалности студенти, както и за специализиращи лекари. Три пъти е бил гост – професор в Германия. Изнасял е лекции в редица европейски университети. Той е взел участие в написването на 23 учебника и учебни помагала, като някои учебници имат по 6 преработени издания. По тях са се обучавали хиляди студенти по медицина, дентална медицина, фармация и др.
Бил е ръководител и участник в множество научни проекти. Член е на 14 научни български и международни дружества, като на три от тях е председател. Акад. Овчаров е бил главен редактор на две български списания и член на редакционните съвети на 4 международни и 12 български списания. Получавал е много награди за научна, преподавателска и професионална дейност, бил е лекар на годината – 2007 г. Заемал е над 20 административни и научни длъжности, като е бил и ректор на Медицинския Университет София от 1999 до 2008 г. Той е организирал над 60 научни прояви – конгреси, конференции, работни срещи и симпозиуми.

Ето и кои са останалите почетни граждани на Пазарджик.

Дата на
присъждане
Име Заслуги
1966 Георги Герасимов „по повод на 60-годишнината си и за приноса му в съкровищницата на националното ни изкуство и големите му заслуги за развитие на културата на Пазарджик“
1967 Константин Величков „за изключителни заслуги в областта на просветата и културата и за укрепване връзките с руския народ“
1968 Георги Машев „за приноса му в развитието на националното изобразително изкуство и големите му заслуги към родния град“
1970 Асен Калоянов „за принос в областта на поетическото творчество“
1971 Александър Настев „за заслуги в областта на поезията и журналистиката“
1971 Крюгер Джорнилов „за дългогодишна дейност и заслуги за издигане на театралното изкуство в Пазарджик“
1972 Йордан Биков „многократен републикански шампион, два пъти шампион на Балканите и на Европа по вдигане на тежести в категория до 75 кг, олимпийски шампион от Мюнхен 1972“
1972 Георги Мърков „за олимпийската му титла по класическа борба от Мюнхен 1972“
1972 Атанас Шопов „многократен републикански, световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести“
1973 проф. Иван Батаклиев „за обогатяване на българската наука с нови изследвания в областта на географията. Написал историята на Пазарджишкия край“
1973 Никола Фурнаджиев „по случай 70-годишнината от рождението му и за принос в областта на поезията и публицистиката“
1977 Георги Котов „за участието му в Освобождението на Пазарджик от фашизма на 9.ІХ.1944 г.“
1979 проф. Величко Минеков „за приноса му в развитието на българското пластично изкуство и създаването на открита художествена галерия в Пазарджик “
1980 Марксен Бредихин „за участието му в Освобождението на Пазарджик от фашизма през 1944 г.“
1980 Цола Драгойчева „народен представител от Пазарджик“
1980 полк. Георги Иванов „първият български космонавт“
1981 Надка Караджова „носителка на златни медали от световни фестивали, на сребърни отличия от наши и европейски изяви“
1982 Димитър Методиев „за значителни творчески постижения и принос в развитието на културата на България, за активно участие, съдействие и заслуги в изграждането на гр.Пазарджик“
1983 Нешка Робева „за извисяване спортната слава на България, за принос в развитието на художествената гимнастика, за извоюване шампионските титли на световното първенство по художествена гимнастика в Страсбург`83, Франция“
1983 Диляна Георгиева „за извисяване спортната слава на България, за принос в развитието на художествената гимнастика, за извоюване шампионските титли на световното първенство по художествена гимнастика в Страсбург`83, Франция“
1983 Анелия Раленкова „за извисяване спортната слава на България, за принос в развитието на художествената гимнастика, за извоюване шампионските титли на световното първенство по художествена гимнастика в Страсбург`83, Франция“
1983 Лилия Игнатова „за извисяване спортната слава на България, за принос в развитието на художествената гимнастика, за извоюване шампионските титли на световното първенство по художествена гимнастика в Страсбург`83, Франция“
1985 проф. д-р Стоимен Дъбов „за принос в развитието на българското здравеопазването“
1985 Неделчо Шишков „за постигнати високи спортни успехи и за утвърждаване на пазарджишкия корабомоделизъм като водещ в страната“
1987 Златка Дъбова „за приноса ѝ в националното изобразително изкуство и развитието на културата в родния град“
1989 проф. д-р Атанас Божков „ за големия му принос в развитието на българското изобразително изкуство“
1997 Иван Спасов „за приноса му за утвърждаване на Пазарджик като център на музикално-културно събитие от национално значение“
1998 Стоян Бакърджиев „за големите му заслуги в преводаческото дело в България“
1998 Иван Иванов „за изключителния принос в съвременната българска поезия и националната ни литературата и заслугите му за укрепване на дружеството на СБП в Пазарджик“
2001 Райко Алексиев „Автор на сборници с хумористични разкази и фейлетони. Редактор и издател на хумористичния вестник “Щурец”“
2001 Димитър Бояджиев „за изключителен принос в съкровищницата на българската любовна лирика“
2001 Ованес Съваджъян „за заслуги в спасяването от гибел на българското население в града по време на Руско-турската война 1877-1878 г.“
2001 Теодор Траянов „поет, преводач, драматург, дипломат, роден в Пазарджик“
2002 Станислав Доспевски „за големи граждански заслуги“
2002 Димитър Казаков „за принос в съвременното българско изкуство“
2004 Георги Георгиев „за завоюваното олимпийско бронзово отличие – Атина `2004 и цялостни постижения в областта на спорта“
2004 акад. Петър Кендеров „за изключителни научни постижения и мястото му в българските математически науки“
2005 д-р Илия Матакиев „за значителен принос в развитието на здравеопазването в Пазарджик през първата половина на ХХ век, за участието му като военен лекар в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и за широката му обществена дейност като основател, член и председател на различни културно-просветни дружества и общности в града“
2007 Валентина Сиропуло „за проявено мъжество, доблест и “героизъм в екстремна ситуация” в затвора в Либия“

 2008 г. – не са открити данни

2009 г. – не е присъждано звание

2010 г. – не са открити данни

2011 г. – Филка Хамалска и д-р Любомир Петков

2012 г. –  проф.Георги Кабуров и адвокат Никола Йотов

 2013 г – Никола Манев, художник

2014 – Марин Маринов, сценограф и художник

2015 г. – Акад. д-р Петър Николаков и бившият шеф на оперетния театър Атанас Терзиев

2016 г.  – Ръководителят на Ансамбъл „Пазарджик“ – Атанас Чолаков

2017 г. – Арх. Георги Саранбелиев, гимнастичката Ренета Камберова и краеведът историк – Александър Арнаудов

Удостоените получават почетен знак с герба на Пазарджик, удостоверение за полученото звание и предметни награди.