Всяко пътуване е начин да преоткриеш всичко, което животът е подреждал пред очите ти, но ти не си му обърнал внимание. В „съкратеното време“ на пътешествието, всяка мисъл е по-ясна, а всеки спомен по-ярък. Ще се убедите в това, след като се запознаете с последната година и половина от живота на Илиян Кузманов. Вече сме ви срещали с него, когато ви разказахме за неговото удивително заведение в Лондон.
Този път ще ви разкажем за неговото своеобразно околосветско пътешествие, което той оприличава на Андерсенова приказка. За всяка от снимките той сподели по няколко изречения. Надяваме се да ви направим съпричастни на това, което той е изпитал „по пътя“.
Държим да направим и уточнението, че Илиян Кузманов е сред хората, които обичат книгите и това не е случайно.
Москва, Русия
„Няма по – хубаво пътешествие от това, в което ни води любовта и да се борим за този, когото обичаме. А какво по –подходящо място от Москва. Вече бях започнал да пиша за това дълго околосветско пътешествие, а Москва и моята спътница ми подействаха вдъхновяващо. Бих препоръчал на всеки паркът Никола – Ленивец. Там се запознах с един невероятен архитект, създал парка. Най-големото арт пространство на открито в Европа, а също така и създал рекламата на моя любим ЦСКА, в края на 80-те.„- разказва Илиян Кузманов.
Съдбата го отвежда и в Испания, където той отсяда в Севиля.
Севиля, Испания
„Градът на Сервантес, Дон Кихот и не само. На снимката съм с Антонио Мачадо и по – точно актьорът, който се е превъплътил в образа на испанския поет – революционер, и водеща фигура на литературното течение Генерация 98. Те са група млади креативни автори, които съчетават в творчеството си символизъм и модернизъм. Може би някои хора, не само от тази снимка, биват провокирани да ме наричат комунист, бъркайки Сервантесовите вятърни мелници, мечтите и преследването на нереалното, с една провалена идея, не заради идеята, а заради липсата на вяра в абстрактната вятърничавост. В Севиля, между другото, бих препоръчал да послушате класическа музика по улиците или да посетите Музея на модерните изкуства.“
И България. Тя също е част от световния пъзел и по-конкретно Европа. Илиян Кузманов не би я пропуснал и заради това ни отвежда в Паничище, в подножието на свещената Рила.
Паничище, Рила планина, България
Няма да разказвам след тези красиви снимки за некрасиви хора. Само ще кажа, че мястото в което сме се родили е невероятно красиво, раждало е и ще ражда умни и талантливи, и дори само хора. И бих помолил, заради някакви си уродливи душевно хора, не асоциирайте България с лошото, простете им, въпреки че за малко я направиха такава. Та малко по-нагоре са минералните извори, а още по-нагоре седемте рилски езера, от другата страна е Рилският манастир. И е пълно с красиви места и хубави хора. Ходете повече по селата, по неотъпканите пътеки, по обраслите стърнища. В това хаотично, разпиляно, излязло от нашето ежедневие място има не малко красота. Дивото и не асфалтираното е очарователно.
А понякога човек има нужда само от още един човек, в случая „русалка“, така я нарича Илиян. Тя със сигурност е харесала нашата природа, а и приказката, която изживява заедно със своя приятел.
Това е град Киел, Германия. Намира се e от другата страна на Андерсеновия бряг.
„Театърът е близо до Университетската болница. Бих продължил с това, че най-красиво е спонтанното. Най-запомнящо се е видяното не с очите, а със сърцето.
Когато пътешествате, оставете очите си вкъщи. Ползвайте повече Airbnb, градския транспорт, фериботи, места, които са не примамливи на картата. Обикаляйте, гледайте театър, дори да не разбирате езика.“
„Златна“ Прага е едно от местата, където българското сърце тупти по необичаен начин.
Прага, Чехия
Strahov Monetary, Lindner Hotel
„Всеки посетил това магическо място, го свързва най-вече с невероятна Страховска библиотека. Колкото и да разказвам за Прага, със сигурност ще започвам и свършвам с този манастир и тази библиотека. Защото едното и другото винаги са били едно, раждането на книжовността е манастирът. Защитник на знанието и книгата. Последното убежище на духовността през дългите „тъмни векове“ в Европейската история.“ – разказва Илиян.
Древният манастир датира от 1140 година, като първоначалният му вид е бил много по-различен от днешния. Първоначаллно манастирът в Страхов е бил изграден предимно от дървесина, по-късно с навлизането на различни течения в изкуството Страхов бива реконструиран в романския стил, за който характерен материал е мраморът. Днешния си вид „Страхов“ добива през XVII век, когато е бил построен наново в бароков стил.
Дарамсала, Индия
Подножието на Хималаите, домът на Далай Лама е селото на Маклеод Гандж, то лежи в горното течение.
Дарамсала е център на тибетските изгнаници от целия свят. След тибетското въстание през 1959 г. е имало наплив на тибетски бежанци, които последвали пътя на изгнание на Далай Лама. Неговото присъствие и тибетското население правят Дарамсала популярна дестинация за индийски и чуждестранни туристи, включително студенти, учещи в Тибет. Една от основните атракции на Дарамсала е хълмът Триунд. Съкровището Триунд е на един ден преход в горната част на Маклеод Гандж или на 9 км от предградието.
„Далай Лама казва, че ако си мислим, че сме твърде малки , за да направим разликата, трябва да спим в стая с комар. Също така, че светът не принадлежи на лидерите, а на хората. Разположен на час полет от Ню Делхи се намира убежището на 14-ят Далай Лама. Ако успеете да посетите това място и покрай многобройните йога курсове ви остане време, посетете Ileteraty (неграмотните) кафе, предлагащо най-вкусната паста, която някога съм опитвал. Там е и църквата St. John in the wilderness (Свети Георги в пустинята).“ – връща лентата назад Илиян Кузманов.
Тайланд, Най Харн
„Приказен будистки манастирски комплекс с места за преклонение. До него е съвсем близо един от най-красивите плажове на Пукет. Най Харн, с бели пясъци и определено непренаселен. Препоръчам ви да опитате варената царевица, драконови плодове и да поседнете на някоя от пейките в този манастир“.
Bromo Tenger, National Park, Surabaya, Indonesia
„Индонезия е част от Тихоокенския Огнен кръг, място с многобройни вулкани и земетресения. Не е за пропускане възможността да се полюбувате на огромната сила на природата и да посетите също някой малък коралов остров, ако имате път през Индонезия. За гмуркачите е празник да разглеждат коралите около остров Lombok.“
Ломбок е по-малкият, по-дивият, по-непокорният брат на Бали сред синовете на Индонезия. Той има малка площ – около 4 725 км 2 – разположена точно на изток от Бали.
Kho Adang, Tarutao Naional Park
„Границата между Тайланд и Индонезия. Девствената природаи плажове, невероятни коралови рифове и непристъпна джунгла. Друг коментар е излишен, само бих добавил, че ми се иска да има такива национални паркове и в България. Поне като в Индонезия и Тайланд, защото не бих искал да говоря за Канади и Англия, където също съм се наслаждавал на цялата красота на защитената природа.“
Куала Лампур, Малайзия
„Тази изложба е приютила творбите на едни от най-известните местни артисти и мене. Незнайно защо ме набедиха за артист, явно заради Робинзоновския ми вид и шегата, че пиша.
А в действителност аз наистина прописах на шега. На снимката съм с художник от Бали (би било наивно да се смята, че там няма изкуство) и професор по философия от University Kuala Lumpur, не позволявайте на забрадката да ви заблуди. Тя наистина е един невероятен професор. „
А Илиян вече пише първия си роман.
Неапол, Италия
„Biblioteka Nazionale Vittorio Emanuele, намира се до театърът San Carlo. Италианците казват, „Виж Неапол и умри“. „Виж Неапол и живей“, казва Arthur John Strutt, , а аз безспорно ще се съглася с него. В подножието на застиналия Везувий има толкова много култура и нещо друго, лежерно, необяснимо красиво. Освен музеите, библиотеките и театрите, посетете и изложбата на Пикасо, който е бил влюбен в Неапол, също като мен.
Лондон, Великобритания
„И да завършим с Лондон. Или по-точно да започнем завръщането към него. Галерия Tate Modern с цялата си екстравагантност, причудливи артисти и незабравимо изкуство, наблюдаваща Saint Paul Cathedral, място съхранило зад стените си старите майстори, за които през феодализма тя се явява единственото платно.
С чаша кафе, кроасан и ръкопис. С много, събрана в сърцето, любов.“
Няма коментари!
Все още няма коментари.