Беше топла майска сутрин, когато Малка Мис се събуди и излезе на двора. Там и се стори някак тихо и самотно. Не виждаше нито майка си, нито пък някоя от сестрите си. Къде ли са всички, зачуди се Малка Мис и полегна на пътеката в градината.
Тишината се задържа дълго докато не се вслуша в гласа на птиците, които пееха скрити някъде в клоните на дърветата. Тогава видя майка си. Тя се измъкна от един кашон скрит в дърварника.
– Добро утро, Малка Мис, вече си леля.
– Така ли? – попита тя. А къде са племенниците ми?
– Ще ги видиш, но те са съвсем мънички. Ловка е родила пет котета, а Красива две. Вече няма да бъдеш глезанката вкъщи.
Малка Мис знаеше, че когато женските котки пораснат, стават майки и не беше изненадана. Но не можеше да си представи малките котета. Как ли изглеждаха? Тогава отиде до кашона и вмъкна главата си в него. В ъгъла имаше малки пухени топки. Леле колко са дребни, каза си тя и тогава Ловка и се скара.
– Не идвай при бебетата, докато не пораснат още малко. Сега са слепи и немощни. Чу ли?
– Добре отвърна Малка Мис и търпеливо зачака.
В продължение на няколко седмици тя чуваше тънките им гласчета в кашона, но не се осмеляваше да го доближи. До тази сутрин, когато едно от котета се подаде навън.
Сигурно вече са пораснали, помисли си котката и се запъти към мястото. И видя пет ококорени малки непослушковци.
Те гледаха уплашено, но и любопитно.
– Как се казвате, малчугани? – попита Малка Мис.
Племенниците й мълчаха и продължаваха да я гледат уплашено.
– Бебета, рече си Малка Мис и тогава видя, че край нея има още две котета. Те бяха малко по-големи от бебетата. Това са децата на Красива, сети се Малка Мис и се наведе, за да разбере дали вече стават за игра.
Едното от котетата беше бяло и синеоко, а другото имаше черни петънца по тялото си.
– Искате ли да ви науча на някои работи? – важно попита Малка Мис.
– А ти, коя си? – измяукаха малките.
– Аз съм леля ви.
– И на какво ще ни научиш?
– Как се хващат мишки.
– А какво е мишки?
– Храна, отговори Малка Мис.
– Ние не знаем какво е храна.
– Ами това е, което ядеш, когато коремчето ти е гладно.
– Тогава ядем мляко от мама Красива. Нима има и друго?
– Да, вие сте котки и трябва да можете да ловите мишки.
– А какво е мишки?
– Мишките са животни. Малки, сиви и много вкусни. Както и врабчетата.
Двете котета се покатериха на покрива на скривалището и започнаха да се оглеждат. Там нямаше нито нещото наречено „мишки“, нито „врабчета“.
– Те не живеят тук, трябва да излезем в градината. – измърка Малка Мис.
– Но ние никога не сме ходили там, споделиха малките.
– Аз ще ви заведа, отговори леля им.
В това време пристигна Красива.
– Какво си наумила Малка Мис, каза тя.
– Искам да ги уча на лов – отговори сестра и.
– В никакъв случай, те още са малки. Когато станат достатъчно големи аз ще ги изведа в градината, а ти сега върви там, защото ще ги храня.
Първия разказ за Малка Мис вижте тук
Вторият разказ за Малка Мис вижте тук
Третият разказ за Малка Мис вижте тук
Няма коментари!
Все още няма коментари.