Беше топла майска сутрин, когато Малка Мис се събуди и излезе на двора. Там и се стори някак тихо и самотно. Не виждаше нито майка си, нито пък някоя от сестрите си. Къде ли са всички, зачуди се Малка Мис и полегна на пътеката в градината.
Тишината се задържа дълго докато не се вслуша в гласа на птиците, които пееха скрити някъде в клоните на дърветата. Тогава видя майка си. Тя се измъкна от един кашон скрит в дърварника.
– Добро утро, Малка Мис, вече си леля.
– Така ли? – попита тя. А къде са племенниците ми?
– Ще ги видиш, но те са съвсем мънички. Ловка е родила пет котета, а Красива две. Вече няма да бъдеш глезанката вкъщи.
Малка Мис знаеше, че когато женските котки пораснат, стават майки и не беше изненадана. Но не можеше да си представи малките котета. Как ли изглеждаха? Тогава отиде до кашона и вмъкна главата си в него. В ъгъла имаше малки пухени топки. Леле колко са дребни, каза си тя и тогава Ловка и се скара.
– Не идвай при бебетата, докато не пораснат още малко. Сега са слепи и немощни. Чу ли?
– Добре отвърна Малка Мис и търпеливо зачака.
В продължение на няколко седмици тя чуваше тънките им гласчета в кашона, но не се осмеляваше да го доближи. До тази сутрин, когато едно от котета се подаде навън.
Сигурно вече са пораснали, помисли си котката и се запъти към мястото. И видя пет ококорени малки непослушковци.
Те гледаха уплашено, но и любопитно.
– Как се казвате, малчугани? – попита Малка Мис.
Племенниците й мълчаха и продължаваха да я гледат уплашено.
– Бебета, рече си Малка Мис и тогава видя, че край нея има още две котета. Те бяха малко по-големи от бебетата. Това са децата на Красива, сети се Малка Мис и се наведе, за да разбере дали вече стават за игра.
Едното от котетата беше бяло и синеоко, а другото имаше черни петънца по тялото си.
– Искате ли да ви науча на някои работи? – важно попита Малка Мис.
– А ти, коя си? – измяукаха малките.
– Аз съм леля ви.
– И на какво ще ни научиш?
– Как се хващат мишки.
– А какво е мишки?
– Храна, отговори Малка Мис.
– Ние не знаем какво е храна.
– Ами това е, което ядеш, когато коремчето ти е гладно.
– Тогава ядем мляко от мама Красива. Нима има и друго?
– Да, вие сте котки и трябва да можете да ловите мишки.
– А какво е мишки?
– Мишките са животни. Малки, сиви и много вкусни. Както и врабчетата.
Двете котета се покатериха на покрива на скривалището и започнаха да се оглеждат. Там нямаше нито нещото наречено „мишки“, нито „врабчета“.
– Те не живеят тук, трябва да излезем в градината. – измърка Малка Мис.
– Но ние никога не сме ходили там, споделиха малките.
– Аз ще ви заведа, отговори леля им.
В това време пристигна Красива.
– Какво си наумила Малка Мис, каза тя.
– Искам да ги уча на лов – отговори сестра и.
– В никакъв случай, те още са малки. Когато станат достатъчно големи аз ще ги изведа в градината, а ти сега върви там, защото ще ги храня.
Първия разказ за Малка Мис вижте тук
Вторият разказ за Малка Мис вижте тук
Третият разказ за Малка Мис вижте тук
