Оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща у дома и от утре ще бъде достъпно за посетители в залата – трезор на Историческия музей. То ще остане в града до 29 май.

Съкровището, изработено от злато в края на IV или началото на III в. прХр. е с общо тегло от 6 кг. 164 гр. е култовсервиз, състоящ се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от тракогръцкия пантеон.

На 8 декември 1949 година, по време наизкопни работи при тогавашнатакеремидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и МихаилДейкови се натъкват на този култовсервиз от девет златни съда. Около тях е имало и други работници, но триматарешават да се погрижат за него. Почистват съкровището и го предават надържавата, в лицето на тогавашнияоколийски началник Стефан Калпаков. По решение на ръководството, то е изложено на показ зад витрините нахавлиената фабрика.

По онова време тясе е намирала на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровищетостои там, за да го видят всичкипанагюрици. По това време в читалищния музей работи и известниятархеолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския историческимузей. Когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Няколко месеца то е изложено в музея. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище, а е заведено в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно вече по правителствени решение то отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.