Над 20 000 черпят днес в областта, защото този ден християнската църква отрежда на най-великия от пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората – Йоан Кръстител или Предтеча. Името Иван и неговите производни са най-често избирани от родителите при кръщаване на дете, сочат данните на националната статистика.

Общо 6 861 са именниците на Ивановден в община Пазарджик според справка на общинската администрация. Най-много – 4 606, са в Пазарджик, следват тези в Мало Конаре – 181, Ивайло – 174, Главиница – 149 и Огняново – 135, 128 са в Синитово. Само трима именици има в Крали Марко, в Тополи дол са 14, а в Сбор – 16. При мъжете убедително начело са кръстените Иван – 3 669, далеч зад тях са носещите името Иво – 224, Ивайло – 190, Калоян – 115, Йоан – 62, а най-малко наречените Жан – 4. 1 741 жени в общината са кръстени Иванка, следват я Ваня – 218, 171 – Жана, името Йоана носят 160 жени и момичета, Ива – 149, Яна – 108, а Ивайла – 40.

Йоан Кръстител се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именици; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.

На Ивановден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и имениците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно – на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците – „хващане на арътлици“. Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец.

Като ги закичва, майката ги благославя: „Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!“ Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък. В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино.

В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато