Никола ИВАНОВ, литературен критик
Стихосбирката „Рисунки по водата“ на Тенко Тенев съдържа 70 стихотворения. Не знам дали това е свързано с отминалия наскоро негов 70-годинеш юбилей или е случайно съвпадение. Пък и това съвсем не е най-важното. Важното е, че стиховете в сборника на Тенко Тенев са на познатото добро ниво, няма да открием слаба творба.
В сборника са включени и няколко по-стари стихотворения, но преобладават поетични творби, писани предимно в последните 2-3 години.
И от стиховете в тази му книга се убеждаваме, че Тенко Тенев е чист поет, който подобно на Борис Христов е готов да е слуга в храма на поезията и изкуството. Тенко Тенев е отдаден на поезията с цялата си ангажираност на сърцето и душата си. Стихотворенията са изповед на поета пред читателите. Вижте колко прочувствени и нежни са стиховете още в първото стихотворение от сборника „Когато в синьо небосклоните потънат“:
Когато в синьо небосклоните потънат…
И пак звезда-вечерница изгрее,
когато листопадът е замлъкнал
и тихо от водата лъч светлее.
Когато бавно и невидимо
от нас се смъкнат дневните умори.
И слънчевият детски смях
в притихналия мрак се рони.
Когато светло и спокойно
се носи песен надалече
И всеки дом е малка светлина,
сърдечен знак за хора отдалече.
Щастлив и морен – паднал е денят,
звезда вечерница изгрява…
… И върху белия ми лист
животът неизмислен продължава.
Меланхолията, в която е изпаднал лирическият Аз въздейства силно, защото екзистенцията е впечатляваща. Лирическият герой търси самота и спокойствие, за да размишлява по най-същностните философски, метафизически и екзистенциални теми за Живота. В „Хроника“ става дума за Времето, Всемира, Небето, Вечността. Небето в „Когато мине първия порой“ „посипва звездно търсените думи“. В „Реквием за Яворов“ Тенко Тенев размишлява за драматичната и трагична съдба на великия поет. В сълзата на Яворов е събрана цялата негова трагична участ. „Днес“ е изпълнено с тревога за днешния ден не само на българина, но и на човечеството, което е изправено пред несрещани досега изпитания.
Въздействащо е стихотворението „Мисия“, в центъра на което е родината:
…И тиха, и молитвена България,
изписана във въздуха трепти!
В мотото към творбата от Иво Андрич откриваме асоциация с незабравимото Дебеляново „Да се завърнеш в бащината къща“, защото в „Мисия“ основен е мотивът за завръщането. Нищо не може да замени уюта на родината, родното място и родния дом. Темата и настроението намират продължение в „Дом“ , защото домът е същност и уют за лирическия герой, в него той намира сигурност:
От всякъде прииждат ветрове,
а тук е тихо, светло и спокойно…
…………………………………………………
…човек жадува дом от векове,
с душата, търсила спокойствие!
Тези стихове са своеобразен рефрен на творбата.
С родния дом са свързани и образите на майката, бащата, близките. В „Нищо ново под слънцето“ поетът се връща към своята Итака, за да изрази безкрайната си обич към тази, която му е дарила живота:
Целувам очите на мама –
най-светлите мои икони.
А в „Това хубаво есенно слънце“ се обръща към майката:
…Мамо, запей онази тъжната –
за изсъхналите от мъка клони.
В „Мама“ поетът винаги ще усеща всеотдайната майчина обич и устните й върху челото си, докосванията й в съня му. Темата продължава и в „Звездна кохорта“ със спомена за смъртта на майката, любовта към нея извира от дълбините на сърцето и душата на поета. А „Баща ми“ е памет за бащата и надеждата, че се е преселил в по-добрия небесен свят. „Сърдечни апокрифи“ е в памет на родителите на Тенко Тенев. Излишно е да подчертавам, че от стиховете струи чиста синовна обич и признателност, както е в „Род“.
Началната обич към родителите идва и се формира още в детството на човека. А детството е най-чистият и неподправен период в човешкия живот. Затова Тенко Тенев в „Стъпки в небето“ мечтае животът да бъде „… Като светлия вик на дете!“. Детството е неизличимо от спомените на лирическия Аз, затова присъства в стихотворение като „Хармония“. Детството за поета продължава и чрез наследниците. „Въртележка“ е посветено на внука, но има и стихотворения с послания към сина и дъщерята на поета.
Патриотизмът в поезията на Тенко Тенев е несъмнен, той извира от:
Очите на мама
и тихия глас на леля Ванга,
която казва, че България
ке я бъде!
България ще я бъде и защото е неземно красива („Банско“), тя е родила духовен титан като Васил Левски – най-великият българин. И защото българската култура е неунищожима в „Завръщам се към народната песен“, а това са корените, неунищожимата българска народна песен, която е в кръвта ни и тече по вените ни.
Безспорно постижение на ТенкоТенев е фактът, че се е опазил в поезията си от трафаретите, втръсналите банални клишета, фалшивите фалцетни патосни думи и стихове.
Поезията на Тенко Тенев се отличава с дълбокия си хуманизъм. „Не си отивай, бяла светлина“ е спонтанният повик на поета в „Размисъл“. Той не може да понесе злобата и омразата, злото между хората, а мечтае постоянно да вижда и усеща доброто у човека. В „Измерения“ настоява, че само Доброто е способно и има сили да възроди планетата. Човекът в едноименното стихотворение е неотделим от Времето и Природата, защото също е дело на Бога. В „Големия град“ мисълта на Достоевски, че красотата ще спаси света е вярата на Тенко Тенев, че все пак има Надежда, въпреки че картината е тревожна и плашеща:
Тези сиви квартални гета
и намръщени бързащи хора…
От всеки ъгъл блика самота
и тъга, разтърсваща простора..
Стихотворението говори и за силната социална чувствителност и ангажираност на този поет.
Любовта е сред основните теми в лириката на Тенко Тенев. В неговите интимни стихове няма да срещнем вулгарност, предизвикателна сексуалност, похот, защото духовното има превес над плътското, стиховете са изпълнени с нежност. В „Спомен за Микеланджело Буанароти“ поетът спонтанно споделя:
Стига ми, че въздух един
дишам под небето със тебе.
за да завърши:
… Извисявам те в душата си,
радвам се, че те има!
А във влажни устни четем:
… И само едни влажни устни,
събират цялата жар на пустинята.
… Като светкавици!
„Начин на живот“ е посветено на съпругата. В него поетът заявява: „… щастливи сме със своята съдба!“ и споделя своето верую на поет:
Изкуство е да можеш да се радваш
на чуждия успех и красотата…
Без любов животът се обезсмисля – това е основното послание в „Как започва любовта“. Есента в едноименното стихотворение е сезонът на любовта, защото е и времето на сватбите. Любовта е силен стимул за писане на стихове в „Уморих се“. На жената е посветено „Тя цялата е смях и светлина“, където лирическият Аз се възхищава от жената:
… Божественост – наречена жена,
красива рамка на една Вселена.
В „Брюксел“ лирическият герой се чувства като у дома, защото като българин е част от света.
Стиховете на Тенко Тенев са изпълнени с болка, тъга и самота, затова предразполагат към дълбок размисъл. В „Надежда“ поетът искрено и съкровено споделя:
Цял живот
мечтая за Небе,
за глътка Въздух
и за Обич.
Почти всички стихотворения от сборника са с посвещения: на Яворов, Иван Динков, Христо Фотев и неговото Равадиново, Петя Дубарова, Стефан Данаилов, Николай Табаков, Иван Есенски и други. Като мото към своите стихотворения Тенко Тенев е използвал творби и мисли на Иво Андрич, Аристотел, Библията, Байрон, Багряна, Вутимски, Кафка, Чехов Ибсен, Далчев, Блок, Готе, Йонеско, Никола Радев, Иван Пауновски, Маркес, Авицена, Айнщайн, Христо Фотев, Екзюпери, Аполинер, Вислава Шимборска, Джон Дън, Ахматова, Окуджава, Габриела Мистрал… Имената говорят за богатата култура на Тенко Тенев.
Стихотворенията на Тенко Тенев от „Рисунки по водата“ са кратки, с което той доказва, че в литературата и особено в поезията трябва да е тясно на думите и широка на мисълта.
ТЕНКО ТЕНЕВ, „Рисунки по водата“, Лирика, редактор Димитър Бечев, „Български писател“, София, 2023 година.
