Пътуването към себе си. В същност това е най-важното пътуване във всеки човешки живот. Дълго или кратко, болезнено или ликуващо от щастие, това пътуване е задължително, дори и да е нежелано. “Ключовият камък” в новата книга на на Цветанка Чучева “И други отклонения” е разказът “Да срещнеш г-н Наполеон”.
И смисълът на битието е точно този: “Да заченеш път.” Преминавайки през метафорите в нейната проза читателят се впуска в пътешествие, което би могло да бъде безкрайно. Стилът на Цветанка Чучева е толкова родеещ се с магическата реалност на Маркес, че на моменти човек се чуди – възможно ли е емоцията от онзи чудак да се е пренесла през толкова голямо пространство, че да е възможна в тихия градец кротко спящ в подножието на Родопите. Това е най-хубавата книга на Цветана Чучева написана до момента и първото впечатление е, че в нейното творчество има толкова силно израстване, че няма начин да не очакваме от нея роман в съвсем близко време.
Словото иска да бъде написано, да бъде преосмислено, да бъде разлято, защото “И други отклонения” е само чашка кондензирано кафе, което тръпно очаква да се превърне в благоуханна напитка и да полети с аромата си над къщите и блоковете, да се залюлее във висинето и да се спусне стремглаво към всяко четящо сърце.
Обикновено казват, че само литературните критици имат право да анализират писателите и поетите. Останалите не разбирали достатъчно, за да се произнасят.
И аз не искам да се произнасям, искам само да споделя своите емоции от срещата с творчеството на Цветанка Чучева. Тя не е просто автор, тя е писател. Има голяма разлика между тези две понятия. Словото има онова качество да овеществява мислите, но то също е на нива, то също е с дълбочина, то също има октави както всяка музикална фраза. Думите и тяхната подредба са тайната на всеки писател.
Характерно за Цветанка Чучева е това, че тя не просто описва ситуации, а те повежда по онази улица, която е заченала като път. Отваря ти малките комшулуци на съзнанието и те пуска да разглеждаш дворовете с пъстри цветя, наредени в калени саксии.
Докосва те до малкото прозорче и с лекота маха решетките, които го препречват, за да видиш трептящото майчино сърце, седнало на облак и предящо надежда. Трудно е да се опише една толкова силна книга. Но не е трудно да се прочете.
Пожелавам ви да изпитате това щастие, а ако искате да поговорим с Цветанка Чучева, заповядайте в петък, 31 март, от 18.00 ч. в ХГ”Проф. Веселин Стайков” в Пещера.
