Пенко Пенков

Атолука е курортно селище в северната част на западните Родопи с над 400 вили, няколко хотела, ресторанти и почивна база. Намира се в землището на Равногор.

Според NASA, това място се е обзавело с най-чистия въздух на Балканите. Името му е съставено от два турцизма – ат (кон) и олук (просто съоръжение за събиране на вода). Атолука се намира в гориста местност, в границите на резерват Купена. Надморската му височина е такава, че осигурява приятни температури през юли и август, когато намиращата се само на двайсетина километра Тракийска низина изгаря под палещите лъчи на лятното слънце.

Настаняваме се в почивната станция, гостоприемно посрещнати от усмихнатата стопанка на комплекса. Сутринта на следващия ден закусваме обилно с вълшебните и мекици и поемаме по сенчестите горски пътища и пътеки. Маркировката е стара, табели, указващи направленията, няма и само гадаем накъде води горският път, по който сме поели в момента.

Минаваме каптаж, от които вилното селище си осигурява вода, поемаме по лявото разклонение на разделящия се на две път и продължаваме по красива живописна горска просека, по която са избуяли жълти, сини, червени, розови и виолетови горски цветя, малини, боровинки и къпини. Пътят свива наляво. Пред нас започват да се редуват стари борове, чиято кора носи белезите на отдавна отминало изцеждане на живителния им сок – безценната им кехлибарена смола. Стотиците резки по оголените им стъбла изглеждат като ребра на човешки скелети.

Пътят завива надясно и се спуска надолу.

Преди да поемем нататък, решаваме да поседнем в сянката за кратка почивка. Координантите ни са: 41°57’12.0”N 24°19’53.1”

26атолука

E. Казвам ги, защото те ще послужат за ориентир на всички, които биха искали да огледат със собствените си очи това, което ние видяхме само няколко десетки метра на изток от там. Да, точно на изток от това място виждаме, че гората е рядка и се оформя нещо като просека.

Решаваме да проверим какво има натам и само след 20-30 метра виждаме силно заоблени камъни. Те са нещо естествено за билата на много хълмове в Родопите – гранитните късове придобиват красиви гладки форми заради по-силно проявената агресия на изветрянето по откритите места. Не е съвсем естествена обаче подредбата на камъните. Не че природата не може да направи такова нещо, но все пак вероятността е твърде малка. Камъните са с приблизително еднакви размери – 30-40 см, вкопани са в земята и оформят нещо като елипса. Подминаваме ги.

Веднага след това се натъкваме на много повече гранит. Оглеждаме се и се оказва, че се намираме на най-високото място на хълмчето. Вниманието ни привлича странната подредба на гранитните блокове – те оформят доста правилна стена от южнта страна на конфигурацията. Прави ни впечатление, че блоковете са наредени един над друг. Оглеждаме ги внимателно. Да, наистина блоковете не са отделни секции на един и същ скален фрагмент, а са нареждани един над друг – явен белег за човешка намеса.

Съмненията ни, че пред нас стоят частично обработвани камъни се потвърждават само след минути, когато на няколко пъти се спъваме в полускрити в избуялата трева блокове с доста правилни форми и наподобяващи бордюри от съвременен тротоар. Започваме да оглеждаме камъните по-внимателно. Много от тях са набраздени от издълбани улеи. Някои от улеите образуват конфигурации. Не сме сигурни дали пред нас не стоят прости петроглифи. Решаваме да не се отпускаме в излишни предположения преди да сме разгледали достатъчно добре комплекса.

Малко по-нататък откриваме камък, в който е издълбано плитко легенче (или малко ложе). Храсти и дървета са обрасли навсякъде и правят достъпа до голяма част от комплекса много труден. Все пак успявам да направя няколко снимки на камъни, оформени като маси или постаменти. Почти навсякъде виждаме издялани в камъка вдлъбнатини във формата на малки легенчета, а също и по-дълбоки във формата на малки дупки. В най-източната част ни прави впечатление камък, оформен като голяма седалка с висока облегалка. Долната му част се е отчупила, но се вижда, че парчето е било част от мястото за сядане. Каменното кресло гледа право на изток.

03atoluka2

Всъщност, от тази част на комплекса се открива красива гледка към долината на Равногор. В момента тя е леко затулена заради избуялите шубраци и дървета. Току пред креслото стои друг камък, оформен като място за сядане, също обърнат на изток. Оглеждаме се и виждаме още няколко камъка наоколо, чиято естествена форма е била променена, за да се оформят места за сядане. Всички гледат на изток. Сещам се къде другаде съм виждал подобно нещо – скалното светилище на Кабиле, използвано като астрономическа обсерватория в древността. Там в скалата също има оформени места за сядане, всичките до едно гледащи на изток. Това ме навежда на предположението, че ако каменните кресла са маркер за един и същ култ, то този комплекс сигурно е на възраст между 3500 – 4000 години. В Кабиле тогава са почитали богинята-майка Кибела. А защо не и тук, в тази част на Родопите?

03atoluka4

Връщаме се обратно към Атолука. Въобще не сме усетили как времето за горски пътешествия е отишло изцяло за ненадейно откритите мегалити. Съжалявам (за пореден път), че все още не съм си купил дрон, за да огледам плана на комплекса отвисоко и в цялост. Няколко пъти се опитвам да взема най-точните GPS координати на мястото, но успявам едва до пътя, от който се отклонихме.

В почивната станция има някакво 4G и започвам да търся информация за мястото, което толкова неочквано ни изненада. Оказва се, че не мога да намеря нищо. Питам стопанката на базата. “Къде? Онези камъни? Да, знам ги. Че те са само камъни, какво толкова има в тях? Светилище? Стига, де!

Никой нищо такова не ми е казвал досега!” Жената ни гледа със съмнение, но колкото повече и разказваме, толкова повече се засилва интересът и. Обещавам да и изпратя снимки, които най-вероятно ще публикува и в сайта на почивната станция. И, естествено, не пропуска да ни нагости с най-вкусната мусака на света. Говорим още дълго за красотите на другите маршрути в околността. Готвим се на другия ден да се отправим към Бековите скали. Гледките оттам, казват, били неземни.
И все пак…

Струва ми се странно тези камъни да са си седяли там, на пъпа на хълма, необезпокоявани толкова време и никой да не забележи човешката намеса. Странно е, защото не съм нито археолог, нито историк, а веднага видях белезите на обработката. Затова публикувам и координатите на мястото за всички, които биха искали да хвърлят един поглед на тези странни и скрити от човешкото любопитство мегалити. Няколко пъти се опитвам да оставя исторически маркер в google maps с точната локация, но след като кача данните, някакъв автоматичен софтуер променя местоположението и го слага в центъра на Равногор. Вече за втори път коригирам данните и на следващия ден те пак са същите. Дано успея от третия път.

А на мераклиите да обследват мястото по-добре, пожелавам успех.

P.S. Редакцията на PZdnes.com напълно подкрепя мнението на г-н Пенков, според нас мястото трябва да бъде проучено, тъй като само на няколко километра от него са открити най-високите куполни тракийски гробници. Изследователите на равногорското землище трябва да обърнат внимание и на връх Света Неделя, от който се вижда и въпросният хълм над Атолука.

За куполните гробници, четете – ТУК и ТУК