Един от най-древните сортове грозде познат по нашите земи още от времето на траките е „Памид“. Все още много брациговци могат да се похвалят с лозите си, от които сетне правят дъхаво вино или „люта“ ракия. За този вид лоза разказва и краеведът Търпо Рашайков в книгата си „Бащино огнище“.
Памидът, с голяма вероятност, е най-старият винен сорт на територията на нашата страна, а и един от най-старите в света.
В продължение на десетки, стотици и хиляди години лозата се размножава практически едно и също растение, клонинг на далечния прародител, поникнал преди хилядолетия и избран от случаен лозар заради неговите отлични качества.
Макар и много рядко, поради огромния брой размножени растения, понякога в някое от тях случайно мутирал ген му придава различни качества от майчиното, това от което е взета пръчката за вкореняване.
И понеже е гроздобер именно с гроздето започваме този разказ изцяло базиран на книгата на Търпо Рашайков издадена през 1973 г.
Мегалит край Жребичко
Останки от човешка дейност в околностите на града има по редица мегалити, което означава, че котловината е била населена още преди появата на траките по нашите земи. Тепърва ще се датират скалните фигури в землището на Жребичко, което се намира отвъд хълма, който и днес пази тракийския „Въртян камък“.
За траките има множество доказателства, надгробни могили, сечива, много керамика. За съжаление още преди години голяма част от находките са останали в частни домове, а съвсем малко могат да се видят в местния Исторически музей. Според книгата на Търпо Рашайков траките в този район са били представители на племето „Беси“, такива са и обитавалите землището на днешен Равногор, Жребичко, Козарско, Розово и Исперихово.
Траките в този район се занимавали основно със скотовъдство и лозарство. Те не били най-миролюбивият народ и често отделните племена враждували помежду си, това ги превърнало в лесна плячка за римляните. През 46 г. от новата ера, те били окончателно поробени от император Клавдий и той превърнал територията им в своята провинция Бесика.
Заради липсата на археологически разкопки край Брацигово все още не е установено дали в землището не е имало римска пътна станция, мнението на Търпо Рашайков е, че в местността, която днес се нарича „Лупово“ е бил разстанован римски войскови отряд. Все още там се белеят зидове от някогашна крепост, а част от камъните не са с местен произход.
Наблизо е и местността „Кръстец“ където се пресичат два стари пътя строени по римско време. Единият от тях тръгвал от някогашния Филипопол (Пловдив), преминавал през Козарско, стигал до местността „Лупово“ , кадето се намира и „Въртян камен“ и продължавал към Равногор, стигайки до връх Свети Илия, продължавал към днешно Фотиново и от там се насочвал към днешна Драма в Гърция.
Както всички добре си спомняме от учебниците по история, римляните имали особено отношение към минералните извори и най-вероятно там където сега е местността „Банището“ при разкопки могат да се открият и останки от римски терми. До началото на миналия век там все още стоели зидове, сочи краеведът Търпо Рашайков.
От онова време в местния фолклор са останали редица религиозни култове, тук все още се помни празникът на русалките, който се състои в нощта срещу Спасовден. През нощта млади момичета и невести берат билката „Росен“, сетне покривали лицата си с плат и очаквали изцеление от различни болести. Цяла седмица преди празника никой не ходел на работа.
Запазен е и обичаят за Еньовден, когато било задължително брациговки да посрещат изгрева по хълмовете край града, тогава брали целебни билки, пеели и с китките гадаели какво ще бъде тяхното бъдеще.
Най-вероятно селището от онова време е било разположено в местността „Дренето“, подножията на днешния връх Вриса, защото там са открити много останки от огнища, а също така и свидетелства за претопяването на руда.
Според старинни източници това селище се е наричало Преврен.
След създаването на новата столица на Римската империя – Константинопол и окончателното разделяне на Западна и Източна римска империя, през 476 година местното селище става част от Византийската империя. Век по-късно тракийското население се смесило с настъпващите на Балканите славяни. Тук се заселили представители на племето Драговичи. Траките под давление на Византия вече били християнизирани, въпреки че запазили голяма част от своите култове. С пристигането на славяните, вярванията им се преплитали и един от най-почитаните светии станал Свети Илия, когото днешните учени приемат като наследник на гръмовержеца Перун.
В миналото, когато започнеше да вали и да се виждат светкавици, да се чуват гръмотевици, бабите разказваха на децата, че свети Илия е изкарал колесницата си пътува по небето. Някогашното оброчище на Свети Илия се намира в днешния парк Априлци, брациговци твърдят, че от онова време е останал и обичаят за откупуване на булката, която се затваря в една от стаите на бащината си къща, а младоженецът наддава докато се стигне до съгласие за цената ѝ. А когато сватбената процесия тръгне към храма от двора на булката се вземат вещи и най-често кокошки. Според Търпо Рашайков това е стар славянски обичай на женокрадене, съпроводен с кражби от дома ѝ.
През първата половина на IX в. тогавашното селище влиза в пределите на Първата българска държава управлявана от Маламир. Остава там по време на царете Пресиян, Борис I, Симеон, Петър и Борис II. След това отново е завладяно от Византия. И остава там до 1205 г., когато цар Калоян освобождава тукашните територии. Но робството отново се връща при погрома на войските на Самуил.
Византийският историк Никита Хониат хроникира интересно събитие, станало в околностите на Брацигово. Боляринът Иванко, след убийството на цар Асен през 1196 г. бяга във Византия. За стореното от него бил възнаграден с поста управител на Филипополска област. Той започнал да гради крепости в Родопите, тайни преговори с Калоян го върнали в лоното на българската държава и такасе стига до сблъсъка с войските на Мануил Камица и Алексий Палеолог, които го изтласкват от крепостта Кричим. Иванко и войските му се укрепват в крепостта Батрахокастрон (Жабя крепост). Иванко устроил засада и примамка на своите противници и по пътя към крепостта Баткун бил пленен Мануил Камица.
Съботни маршрути: Потопете се в Средновековието, посетете Жабя крепост
Иванко е станал жертва на подобна хитрост, той бил примамен през 1200 г. в Константинопол, където уж щял да получи опрощение за измяната си към Византия, но вместо това бил заловен и най-вероятно убит. Селището ни остава в пределите на Второто българско царство до падането на България под османско робство. Вероятно днешният град е бил създаден след 1500 г. , защото преди това има данни за Преврен, градът бил много богат и красив, съперничел на Татар Пазарджик, то имало няколко църкви и манастири, а през лятото тук се провеждал голям панаир на Петдесетница. Именно тогава градът бил нападнат от разбойници и напълно опожарен и разорен.
Населението му се разделило на две в бягството си, част заминали и се заселили в днешна Пещера, а останалите основали днешно Брацигово, трети се разселили в Козарско, Жребичко и Розово.
По времето на султан Сюлейман ( 1520-1566 г. ) се е ъстояло преброяване и в него Брацигово вече фигурира с настоящето си име. Турски документ от 1576 г. сочи, че тогава от селата Брацигово, Козарско, Бяга, Фотиново и Жребичко са се събирали данъци.
През 1663 г. в Брацигово е имало сто къщи, тогава турското правителство преместило тук от неврокопско ново население, което се занимавало с добив на руда, която местното население наричало „мърва“, а преселниците – мърваци.
По време на помохамеданчването през XVII в. тук пристигат и семейства от Чепинското корито, които не искали да премат исляма. Заради това, че били приети от местните хора били опожарени седем от параклисите край селото.
Но най-много преселници идват тук през XVIII в. от територията на границата на днешна Албания със Северна Македония, която в онова време била населена с македонско население, но то било принудено да бяга заради Али паша Тепеделенски. Върволици от волски каруци и пешаци преминали Родопите, за да стигнат до Татар Пазарджик. Там старейшините им се срещнали с Хасан бей Кавазаноглу, управителят на тази област и се споразумели с него да се заселят в Брацигово, като вместо да му плащат данъци да му строят конаци и да му поддържат кьошковете, защото това били все майстори дюлгери. Така множество фамилии се заселват в Брацигово през 1791 г. Преселниците били главно от Костур, Орешче, Омоцко, Слимница, Стенско, Несрам, Загоричане и Москополе.
За Търпо Рашайков
Търпо Николов Рашайков, краевед, публицист, общественик, музеен деец и патриот, е роден на 06.11.1930 г. в град Брацигово. Работи в ДОСО, секретар на Градския комитет на комсомола, секретар на Градския комитет на БКП. Завършва висше образование и съкратен курс във Висшето военно училище във Велико Търново. През 1961 г. е избран за председател на Градския народен съвет и повече от 10 години е на този пост. Инициатор на множество инициативи за благоустрояването на Брацигово. Работи като председател на РПК-Брацигово, председател на ТКЗС „Атанас Кабов”, години наред е директор на Градския исторически музей и директор на ТПК „Никола Мишев”. Издава биографичен очерк за Атанас Ненов, сборник за 50-годишнината на Септемврийското въстание, активно издирва и установява безброй факти за преселението на брациговци от Костурско, съставя „Революционен календар на Брацигово”. Негово дело е създаването на вестник на града – „Брациговска трибуна”. Публикува във вестник „Априлци”, „Септемврийско знаме”, „Работническо дело” и други вестници и списания. Книгата му „Брацигово” претърпява две издания. Участва в написването на „Брацигово – история, култура, футбол” (2004). Създател на културно-просветното дружество „Костур”. Умира на 07.02.2009 г. Почетен гражданин на град Брацигово (посмъртно, 2010). В последните си години създава енциклопедия, съдържаща данни за брациговския бит, история, култура, за видни личности и фамилии. Предстои издаването на книгата му за Васил Петлешков, в която са събрани всички известни данни за брациговския апостол.
Македонско население хехех да се смееш или да плачеш! Придошлите от така нареченото македонска са българи! Като наследник на такъв преселник никога не съм чувал в родата да се водим че не сме българи!!!
Като пишете статии поне малко така да направите един справки и да не си измисляте МАКЕДОНСКО НАСЕЛЕНИЕ!!